Добре дошли в

ПРОБУЖДАНЕ

сайта на Павел Лазаров!

МОЛИТВА

ДНЕВНИК

Сряда, 28 септември 2005 г.

Работа нямам, но трябва да работя по собствения си проект. Изчетох българските вестници онлайн, в които така и не откривам Новини. Може да е за добро.

КНИГА ЗА ГОСТИ

Пусни своя коментар

Виж всички коментари

постоянни теми

>> Запетая

всички МОИ

* За България, Италия, вярата и благоденствието

* Емигрантско Верую I

* Емигрантско Верую II

Кратки

* Медиите под контрол?

интервюTA и писма

* Интервю, април 2003г.

* Война на невежеството

* Оптимизъм и сметки

* Радо Отзвук, дек.2004г.

* Радио България, януари 2005г.

Преведени автори

* Арундхати Рой

* Амартая Сен

* Вацлав Хавел

* Ноам Чомски

Препоръчвам горещо вестник

Българският Великден

ГЛАС

Правдоподобен коментар за настроенията в българската политика

Нещата в българския преход не са черно-бели

Аз съм щастлива, защото винаги съм работила в свободни медии.

Александър Божков пита ... Екатерина Бончева във в. Дневник от 28.09.2005 г.

... На мен понятията цензура и автоцензура не са ми познати. Навремето проф. Филип Панайотов успя да опази вестник АБВ от политически натиск. В “Демокрация” беше още по-лесно, тогава мислехме - демократите са добрите, комунистите са лошите. Времето показа, че сме били наивни и нещата не са черно-бели. Но и там имах пълната свобода и бях вътрешно мотивирана. “Свободна Европа” и сега “Нова Европа” са творческо място на свобода и независимост. В “Нова Европа” мога да се върна всеки момент. Но някак си загубих, първо, мотивацията, второ, интереса към политическата интрига. В политиката едни и същи лица, които говорят едни и същи неща, медиите помпат излишно самочувствие и възпроизвеждат едни и същи фалшиви герои. Дали е бат Бойко - сигурно се вижда като софийски кмет, или е бат Сали от “Биг брадър “, който сигурно се сънува с 200-те хиляди, голяма разлика няма. Не можем да спрем създаването на фалшиви герои. Затова в момента съм в дълбок “творчески” размисъл.

>> цялото >>

КОМЕНТАР

Социалистическата партия няма шанс в София

За Татяна Дончева и симпатиите към нея

Мое от 28.09.2005 г.

Знаеш, че обикновено не се произнасям по конкретен политически повод, но този път е различно, читателю. Сядам да напиша тези редове защото желая да ти споделя своето недоумение породено от коментарите, че социалистката Дончева била "умна" и "много печена", понеже подреждала политиците независимо дали са или не са от нейната партия; и колко била смела и достойна, че казала, че Станишев за премиер не става. Съгласен съм, че са малко политиците, които си позволяват да се държат така, но другарката Татяна съвсем не е единствената пряма, само че родните медии са си я нарочили за любимка, а нашенецът-лапнишаран така и не е свикнал да търси сам информация (да не говорим за анализирането й и достигането до правдоподобни заключения!).

И така, сервират ни новината, че борбата за поста на столичен кмет ще е между "печената" Дончева - депутат от Българската социалистическа партия - и още по-"печения" Борисов - доскоро лице и, за мое съжаление, мозък на Министерство на вътрешните работи на Република България. Трябва ли да обяснявам и на теб доколко горните организации са проводници и застъпници на интересите на най-големите престъпници? Не вярвам. Дори вярвам, че ти отдавна си наясно, че лигавия Борисов е, само в най-добрия случай, една мижитурка, имаща нужда от демонстративни акции (за залавяне на ... бедни фалшификатори или трафиканти, например) след всяка критика от авторитетна международна институция. През междинната хипотезата за най-чистосърдечно бездарие, стигаме до най-зловещата: за заиграване и заговорничене с престъпниците. Доказателствата? Остави тази работа. Аз не съм следовател, нито пък съм журналист, дето с това си изкарва прехраната, но имам сетива и разум, и съм алергичен към всякаква промивка на мозък, та ги виждам тези неща. Телевизионните изяви ала Биг брадър и кокетниченето с разни румени репортерки са вече ясен индикатор за ценностите на независимия (!?) кандидат за кмет. За него толкова. Обратно към социалистката.

Милата Дончева! Тя поне е пряма, но това не стига. И още повече не стига, когато зад нея е стогодишната й партия, опитала се да затрие България на два пъти за 60 години, и когато президентът-социалист Седефчов се кефи без свян на всяко безумие от страна на другите институции, понеже румените репортерки се дотътрят пак при него. Цинизмът на социалистите е изключителен! Той сам анулира всякаква симпатия към другарката Дончева, но има и друго: безжалостните критики на червената правистка са само и единствено цирк за пред отегчената публика - български народ. Злъчните й коментари не хващат декиш в БСП-то, но се харесват много на хората зяпащи "По света и у нас". Като е толкова умна и пряма да беше казала на партийния си пленум, че е гавра да се подарява на Доган още, и още, и още власт, па да я бяха и послушали! Не! "Татянчето нека говори по телевизията, там хората ще видят с какви хора, с какви к а д р и разполага партията. Ние да раздадем ордените на най-личните и да слушаме тях, че те наистина вършат работа."

Не се заблуждавай! Историята за Борисов алтернатива на Дончева, и обратното, е замислена в същата подла глава, която лансира лозунга "НДСВ алтернатива на БСП". Същата! И Същата измама очаква софиянци! Дали ще се вържат и този път?

Ето тук версията на социалистката. У мен предизвиква тъжен смях.

БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Две (тревожни) думи за съвременния роден език

Някои размисли относно езика, на който общуваме

Ето го! Най-накрая в ръцете ми е пособие, което обяснява просто и ясно правилата в родната реч. Без гениалности и помпозност, без оригиналничене и увъртания.

„Български език. Учебник за педагогическите училища за начални учители”
Държавно издателство „Народна просвета”, София 1955 г.

За да го намеря ми бяха нужни две години, през които неведнъж си навличах гнева на книгопродавци всезнайковци. „Това е, друго н я м а!” отвръщаха ми троснато повечето пъти, предлагайки ми всякакви измишльотини озаглавени Българска граматика, Граматика на българския език и техните производни. Всички онези „ръководства” започваха по един и същи начин и декларираха една и съща похвална амбиция: да внесат яснота там където популярни вестници, телевизия и масова култура (разбирай „чалга”) са спуснали мъглата на посредствеността. Похвално! Но едно е намерението, съвсем друго е изпълнението. В резултат на общите „усилия” мъглата си е пак тук, а ние, лутащите се бедни ползватели на българския език – пак излъгани. (Сефте! - ще каже някой.)

А езикът е най-силното ни изразно средство! От това доколко се изразяваме добре зависи дали ще се разберем помежду си; дали ще изградим критично отношение към реалността или ще се оставим да ни мамят; дали ще успеем да формулираме и отстояваме собствена позиция или ще бъдем вечно част от стадото. Става въпрос за качеството на общуване помежду ни, а не просто за перфектен правопис, като свидетелство за културата на един автор! Правя това пояснение защото съм бил обект на разрушителни критики по повод стила и три правописни грешки в една покана за участие в общественозначим проект. ... Да, не понасям някой да ме заклеймява като „некомпетентен” или „неспособен да реализира” даден проект само заради правописните грешки (понеже били „п о к а з а т е л н и”!). Спазването на езиковата норма е нещо важно, но повече за да се разберем, отколкото за да демонстрираме някаква грамотност. Много по-показателни, според мен, са стила и идеята на един текст. Тук е мястото да споделя възмущението и загрижеността си от малтретирането на българския читател с бликащия от периодичния ни печат грешен, циничен и просташки език (и тук наистина не зная дали журналистите подражават на Слави Трифонов или обратното). Единствените останали четливи вестници са "Капитал", "Дневник" и "Пари" и донякъде "Сега", но затова пък са много скучни. Във великолепната си книга "The universal journalist" Д.Рандал твърди, че е невъзможно един вестник да стане популярен ако не е забавен за читателя, бил той търговец, чиновник или работник. Аз, естествено, се съгласявам. Ето, един всекидневник, комбинация от в."Дневник" и в."24 часа" - политика и бизнес от първия, хроника от втория – би бил на висота.