РАЗМИСЪЛ

Mислителят на Реноар

За пътя към прозрението

Силата на духа и вярата в доброто

мое, септември 2005 г.

Остава ми много малко време за четене, но, както винаги, чета по няколко книги. Сега предпочитаната тема е дух, душевност, душа, енергийната човешка същност, аура, биополе и т.н. Интересен е пътят, който ме довежда до тук.

Преди 7-8 години (струват ми се цяла вечност!) всяко едно отпътуване за Милано в края на ваканцията беше истинска драма - ужасно сътресение, сълзи, депресия. Непосредствено след един такъв момент, и по неведоми пътища, се отзовавах в подземния етаж на централна миланска книжарница, хванал в ръка жълта книжка със странното заглавие „Силата на волята”. Това беше първия ми допир с непонятната, но очарователна, тема за връзката на човешката психика с всичкото и с теорията за неразделното човешко цяло. Говореше се как се оказвало, че мислите влияят както на мускулите, така и на сърцето и на останалите вътрешни органи, посредством жлезите с вътрешна секреция - очарователно, загадъчно, мистично. Нямало как да си здрав ако непрекъснато се оплакваш от нещо и обратното. От онзи момент до днес продължавам да получавам ежедневно неоспорими доказателства за правотата на тази теория. Нещо повече: това е истината, която ме вдъхновява и води; това е прозрението, което ме прави щастлив и различен от по-голямата част от хората.

Ведрото достойно съществуване е привилегия за хората със силна воля и неутолима жажда за живот, за хората С ВЯРА! Всякаква друга комбинация от настроения и личностни характеристики не позволява ведър живот. „Браво, бе, тарикат! – ще възкликнеш - Оптимистичен поглед към живота!? Да ти дам моята заплатка от 250 лв., па да ти видя оптимизма ...!” Разбирам ... и ми е много мъчно, но съм убеден, че който търси светлата идея, за да се вкопчи в нея и да живее с вяра, я намира. И си давам сметка, че това не се постига нито лесно, нито бързо. Даването на рецепти в тази област, дори да е възможно, е много рисковано (същото е и с обвиненията), тъй че просто ще ти споделя онова, което крепяло мен в най-трудните ми моменти. Ето, в онези моменти ме е крепяла любовта на най-близките ми хора и вярата в Бог; вярата и убеждението, че това, което се случва, е трябвало да се случи именно така и независимо от собствената ми воля. Но .. защо ли ти разправям всичко това? ... А, да - за да проследя пътя довел ме до темата за душевността.

Налага се да отворя дума за вярата в доброто. (Смееш ми се?! Наивен ти се струвам? ... Смей ми се, но като ти се скапе пак настроението, спомни си какво си прочел тук, най-малкото пак ще се смееш на наивността ми.) Аз отъждествявам вярата в доброто с любовта към истината. „Защитата на истината – казва моят шеф – е най-лесна. Не се налага да измисляш, да кроиш сложни комбинации и да се оплиташ в тях”. Да си на страната на истината, именно поради това, че е най-лесно, е необходимо условие за ведрото съществуване. Това означава, че големите тарикати, колкото и да се надуват и колкото и да парадират и да демонстрират могъщество, и колкото и да ми крадат колата и да се гаврят с мен, и да се забавляват с моите парички (или, може би, именно заради това!) са далеч светлинни години от моята завидна ведрина. А примерът им – толкова примамлив за подрастващите – е най-сигурния начин за опропастяването на един човешки живот. За да не съм голословен привеждам думите на мексиканеца Карло Салим – най-богатия човек в Латинска Америка, - завещани му от неговата майка. Те са в отговор на въпроса на какво се дължи забележителния му успех (обърни внимание, че той не уточнява дали се смята за „успял”!):

„Успехът няма нищо общо с онова, което хората обикновено мислят. Не се дължи на благороднически или научни титли, нито на наследена кръв или на престижа на училището, чийто възпитаник си. Не се дължи на размерите на къщата ти или на броя на автомобилите паркирани в гаража ти. Не е свързан с това дали си ръководител или подчинен и с членството ти в престижен клуб или асоциация. Няма нищо общо с властта, с която разполагаш; с това дали си добър администратор или с умението ти да говориш пред публика и с прожекторите, които те следват когато го правиш. Не е в технологиите, които използваш, или в титлата пред името ти. Не зависи от това дали си предприемач, дали говориш много езици, дали си чаровен, млад или стар.

Успехът зависи от това колко хора ти се усмихват, колко хора обичаш и колко оценяват искреността и свободния ти дух. Свързан е с хубавия спомен за теб когато си далеч; с броя на хората, на които помагаш, и на онези, на които си се постарал да не навредиш; с това дали таиш или не омраза в сърцето си; с това доколко твоите триумфи отразяват или се разминават с мечтите ти. Успехът е в умението да си сред хората, не в контрола над тях. И зависи от това дали си използвал главата си толкова колкото сърцето си; дали обичаш природата и децата и дали полагаш грижи за възрастните. Той е в твоята доброта, в желанието ти да служиш и в последователността на поведението ти. Не зависи от броя на последователите ти, но от броя на онези, които наистина те обичат. Той е твоята чиста съвест, неопетненото ти достойнство и желанието ти да си нещо повече. Не да притежаваш повече!”

Казал го е великолепно!

ГЛАС

Правдоподобен коментар за настроенията в българската политика

Нещата в българския преход не са черно-бели

Аз съм щастлива, защото винаги съм работила в свободни медии.

Александър Божков пита ... Екатерина Бончева във в. Дневник от 28.09.2005 г.

... На мен понятията цензура и автоцензура не са ми познати. Навремето проф. Филип Панайотов успя да опази вестник АБВ от политически натиск. В “Демокрация” беше още по-лесно, тогава мислехме - демократите са добрите, комунистите са лошите. Времето показа, че сме били наивни и нещата не са черно-бели. Но и там имах пълната свобода и бях вътрешно мотивирана. “Свободна Европа” и сега “Нова Европа” са творческо място на свобода и независимост. В “Нова Европа” мога да се върна всеки момент. Но някак си загубих, първо, мотивацията, второ, интереса към политическата интрига. В политиката едни и същи лица, които говорят едни и същи неща, медиите помпат излишно самочувствие и възпроизвеждат едни и същи фалшиви герои. Дали е бат Бойко - сигурно се вижда като софийски кмет, или е бат Сали от “Биг брадър “, който сигурно се сънува с 200-те хиляди, голяма разлика няма. Не можем да спрем създаването на фалшиви герои. Затова в момента съм в дълбок “творчески” размисъл.

КОМЕНТАР

Социалистическата партия няма шанс в София

Знаеш, че обикновено не се произнасям по конкретен политически повод, но този път е различно, читателю. Сядам да напиша тези редове защото желая да ти споделя своето недоумение породено от коментарите, че социалистката Дончева била "умна" и "много печена", понеже подреждала политиците независимо дали са или не са от нейната партия; и колко била смела и достойна, че казала, че Станишев за премиер не ставал. Съгласен съм, че са малко политиците, които си позволяват да се държат така, но другарката Татяна съвсем не е единствената пряма, само че родните медии са си я нарочили за любимка, а нашенецът-лапнишаран така и не е свикнал да търси сам информация (да не говорим за анализирането й и достигането до правдоподобни заключения!).

И така, сервират ни новината, че борбата за поста на столичен кмет ще е между "печената" Дончева - депутат от Българската социалистическа партия - и още по-"печения" Борисов - доскоро лице и, за мое съжаление, мозък на Министерство на вътрешните работи на Република България. Трябва ли да обяснявам и на теб доколко горните организации са проводници и застъпници на интересите на най-големите престъпници? Не вярвам. Дори вярвам, че ти отдавна си наясно, че лигавия Борисов е, само в най-добрия случай, една мижитурка, имаща нужда от демонстративни акции (за залавяне на ... бедни фалшификатори или трафиканти, например) след всяка критика от авторитетна международна институция. През междинната хипотезата за най-чистосърдечно бездарие, стигаме до най-зловещата: за заиграване и заговорничене с престъпниците. Доказателствата? Остави тази работа. Аз не съм следовател, нито пък съм журналист, дето с това си изкарва прехраната, но имам сетива и разум, и съм алергичен към всякаква промивка на мозък, та ги виждам тези неща. Телевизионните изяви ала Биг брадър и кокетниченето с разни румени репортерки са вече ясен индикатор за ценностите на независимия (!?) кандидат за кмет. За него толкова. Обратно към социалистката.

Милата Дончева! Тя поне е пряма, но това не стига. И още повече не стига, когато зад нея е стогодишната й партия, опитала се да затрие България на два пъти за 60 години, и когато президентът-социалист Седефчов се кефи без свян на всяко безумие от страна на другите институции, понеже румените репортерки се дотътрят пак при него. Цинизмът на социалистите е изключителен! Той сам анулира всякаква симпатия към другарката Дончева, но има и друго: безжалостните критики на червената правистка са само и единствено цирк за пред отегчената публика - български народ. Злъчните й коментари не хващат декиш в БСП-то, но се харесват много на хората зяпащи "По света и у нас". Като е толкова умна и пряма да беше казала на партийния си пленум, че е гавра да се подарява на Доган още, и още, и още власт, па да я бяха и послушали! Не! "Татянчето нека говори по телевизията, там хората ще видят с какви хора, с какви к а д р и разполага партията. Ние да раздадем ордените на най-личните и да слушаме тях, че те наистина вършат работа."

Не се заблуждавай! Историята за Борисов алтернатива на Дончева, и обратното, е замислена в същата подла глава, която лансира лозунга "НДСВ алтернатива на БСП". Същата! И Същата измама очаква софиянци! Дали ще се вържат и този път?

БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Две (тревожни) думи за съвременния роден език

Някои размисли относно езика, на който общуваме

Ето го! Най-накрая в ръцете ми е пособие, което обяснява просто и ясно правилата в родната реч. Без гениалности и помпозност, без оригиналничене и увъртания.

„Български език. Учебник за педагогическите училища за начални учители”
Държавно издателство „Народна просвета”, София 1955 г.

За да го намеря ми бяха нужни две години, през които неведнъж си навличах гнева на книгопродавци всезнайковци. „Това е, друго н я м а!” отвръщаха ми троснато повечето пъти, предлагайки ми всякакви измишльотини озаглавени Българска граматика, Граматика на българския език и техните производни. Всички онези „ръководства” започваха по един и същи начин и декларираха една и съща похвална амбиция: да внесат яснота там където популярни вестници, телевизия и масова култура (разбирай „чалга”) са спуснали мъглата на посредствеността. Похвално! Но едно е намерението, съвсем друго е изпълнението. В резултат на общите „усилия” мъглата си е пак тук, а ние, лутащите се бедни ползватели на българския език – пак излъгани. (Сефте! - ще каже някой.)

А езикът е най-силното ни изразно средство! От това доколко се изразяваме добре зависи дали ще се разберем помежду си; дали ще изградим критично отношение към реалността или ще се оставим да ни мамят; дали ще успеем да формулираме и отстояваме собствена позиция или ще бъдем вечно част от стадото. Става въпрос за качеството на общуване помежду ни, а не просто за перфектен правопис, като свидетелство за културата на един автор! Правя това пояснение защото съм бил обект на разрушителни критики по повод стила и три правописни грешки в една покана за участие в общественозначим проект. ... Да, не понасям някой да ме заклеймява като „некомпетентен” или „неспособен да реализира” даден проект само заради правописните грешки (понеже били „п о к а з а т е л н и”!). Спазването на езиковата норма е нещо важно, но повече за да се разберем, отколкото за да демонстрираме някаква грамотност. Много по-показателни, според мен, са стила и идеята на един текст. Тук е мястото да споделя възмущението и загрижеността си от малтретирането на българския читател с бликащия от периодичния ни печат грешен, циничен и просташки език (и тук наистина не зная дали журналистите подражават на Слави Трифонов или обратното). Единствените останали четливи вестници са "Капитал", "Дневник" и "Пари" и донякъде "Сега", но затова пък са много скучни. Във великолепната си книга "The universal journalist" Д.Рандал твърди, че е невъзможно един вестник да стане популярен ако не е забавен за читателя, бил той търговец, чиновник или работник. Аз, естествено, се съгласявам. Ето, един всекидневник, комбинация от в."Дневник" и в."24 часа" - политика и бизнес от първия, хроника от втория – би бил на висота.