ПРОЕКТ

Първи резултати от
Проект на активното гражданство(ПрАГ)
за по-добро образование!

Ето какво успяхме да направим по Проекта до този момент (файла "тежи" 1,3 Mb), скъпи читателю: На този линк ще намериш един сборен документ с всичките 142 предложения на 77 автора от 11 страни по света. Предложенията бяха прегрупирани, за да съставят един стегнат и лесен за възприятие текст. Чувствай се свободен да го използваш както намериш за добре. За мен той бе много полезен и с това, че ми помогна да се ориентирам по-добре в дебрите на родното образование.

До този момент документа - в хартиен и електронен формат - е връчен на Любен Дилов-син (единствения политик отзовал се на нашата покана да вземе участие на срещата ни на 30 април в София) и на 6 специализирани в областта на образованието журналисти. В момента текат срещи с представители на СДС. В контакт съм с отговорниците по образованието в Демократи за силна България.

Имейл с настоятелна молба да използват събраното от нас знание и настоящия документ изпратих до директорите на 3 (от 23-те) дирекции на Министерство на образованието и науката.

Планирам до края на месеца да разпратя този документ и поканата за ползване на ПРАГ-О до всеки един служител в МОН. Моята презентация на Проекта можеш да намериш в сайта на Движение Български Великден. Там съм се опитал да синтезирам резултатите дотук и съм нахвърлял някои идеи за бъдещото развитие на „ПРАГ за по-добро образование”. Всеки твой коментар или идея по тази тема е безценна, знаеш!

ИДЕИ

Нямам време за преводи, а на бюрото ми стоят и чакат реда си статии на Аррундхати Рой, чиито публикации следя с особено внимание, и на двама-трима други индийски автори, които коментират хладнокръвно преизбирането на Буш. Там е и въведението на книгата на Дейвид Рандал Uniwersal journalist (на български би трябвало да звучи Универсален журналист), където между другото се казва:

Всеки вестник би трябвало да публикува ежедневно едно пояснение, което би звучало приблизително така:

"Този вестник, със стотиците си хиляди думи, е продукт на 15-часовия труд на не безпогрешни хора, работещи в мрачни канцеларии, опитващи се да открият какво се е случило по света от други хора, които или не желаят да говорят или понякога направо пречат с всички сили. Съдържанието му се определя от многобройните субективни мнения на редови журналисти и на редактори, които са наясно с предразсъдъците на директора, на главния редактор, на собственика и на читателите. Обстоятелствата в някои от статиите се отдалечават значително от реалния контекст, защото в противен случай биха изглеждали ненавременни или по-малко сензационни. В някои случаи използваният език е точно избран за да постигне емоционално сътресение, вместо да внесе яснота. Някои от статиите са публикувани единствено за да привлекат рекламодатели."

ГЛАС

Новите смислени и почтени лица са задължителни за успеха на партия, която беше създадена като последна инвестиция в името на политическа кауза

Ситуацията в дясно започна да се прояснява. Новосъздадените коалиции очертаха формата, в който основните играчи ще се явят на изборите. Разбира се, трябва да кажем това с известна уговорка тъй като в политическия живот новият морал се разпространи с бързината на епидемия и почти не остави незасегнати - напоследък стана модерно да говориш едно, да подписваш друго и да вършиш трето. Нововремци го изразиха в чист вид само за три дни, но трябва да признаем, че те не са единствените.

Само до преди няколко месеца от СДС твърдяха, че ще се явяват самостоятелно на избори, след това подписаха споразумение с 11 партии и гордо обявиха широкото дясно обединение, а накрая се спряха на Праматарски и Слави Трифонов. От БЗНС-НС бяха най-върли противници на Софиянски заради подкрепата му за царя, след това внезапно го обикнаха, после Мозер каза, че ще си подаде оставката, ако съпартийците й я накарат да подпише споразумение с него, след което лично го подписа.

КНИГИ

Откакто не съм писал в тази рубрика се сдобих с много книги – коя от коя по-интересни. Две от тях, които определено предизвикват шумни реакции у приятели и познати, са „Анатомия на човешкото тяло” и „Практическа граматика на съвременния български книжовен език” (сега вече разбираш причините за това зашеметително подобрение в правописа ми ;) ). Удивително е как нескопосано е подредено това „одобрено от МОН”(!) ръководство предназначено за студентите на дузина български университети, колежи и академии ... . Питам се колко тили трябва да се наредят пред имената на авторите и още колко преработки трябва да претърпи изданието (три до момента), за да заприлича на инструмент за разпространяване на знание, а не на публикация с цел утвърждаване на собство его и припечелване на някой лев. И това цитиране на българските класици ... звучи ужасно вехто. Въпреки че на места изглежда подходящо – богатството на израза наистина е впечатляващ – ми се струва излишно преиграване и отдалечаване от съвременния език. На кого е нужно? ... Може би на литератори и писатели? Както често се случваше докато следвах, за да разбера това ръководство ми се налага да го пренапиша свеждайки го до форма по-близка до моята мисловна схема. Спомням си и една великолепна мисъл на философа Видкейнстейн:

„Всичко това, което се казва, може да бъде казано ясно!”

Колко много мъдрост в това изречение! Какво удивително разобличение на всички разбирачи-търгаши! Прокрадва ми се едно съмнение: дали пък зад завоалираната приказка не се крие само обикновена некъдърност? ... Дали пък не съм аз този, който поради някаква недостатъчност, разбира доста по-трудно?! ...

Ето какво ще направя: от днес ще подчертавам със зелено граматическите форми и думичките, чийто правопис ме е смущавал и поради това съм косултирал граматиката (текстът в зелено е линк към едно кратко обяснение. Пробвай го!). Използваната форма ще е със сигурност правилна и всеки читател ще може да провери дали и доколко е по-грамотен от мен. Вярвам, че освен за мен самия полезата ще е и за всеки, който има навик да пише в интернет и държи на някакъв правопис. С това главоломно разространение на сайтове като моя (на английски blog) и с естествената липса на редактор, който да коригира грешките, рискуваме да мислим едно, а да предаваме друго на читателите си. Без да се вманячавам мисля, че пунктуацията (припинателните знаци) е изключително важна за предаване на емоцианалния заряд на разказа посрдством паузи, интонация и възклицания.