Добре дошли в

ПРОБУЖДАНЕ

сайта на Павел Лазаров!

МОЛИТВА

ДНЕВНИК

Понеделник 31 октомври 2005 г.

В Италия не се работи днес. Това е третият от цели 4 неработни дни. 10 милиона човеци са поели нанякъде, а аз се радвам на полупразния Милано, който се превръща ненадейно в хубав град.

КНИГА ЗА ГОСТИ

Пусни своя коментар

Виж всички коментари

постоянни теми

>> Запетая

всички МОИ

* За България, Италия, вярата и благоденствието

* Емигрантско Верую I

* Емигрантско Верую II

* За пътя към прозрението

Кратки

*Медиите под контрол?

интервюTA и писма

* Интервю, април 2003 г.

* Война на невежеството

* Оптимизъм и сметки

* Радио България, януари 2005г.

Преведени автори

* Арундхати Рой

* Амартая Сен

* Вацлав Хавел

* Ноам Чомски

Препоръчвам горещо вестник

Българският Великден

КОМЕНТАР

кандидати

Балотаж

понеделник, 31 октомври 2005 г.

Чудесно! Софиянци ще си имат за кмет Борисов, доказал, че не може да върши работа, но пък много фотогеничен, или Дончева, социалистка, некомпетентна по организирането на ресурси, печелеща симпатии с острия си език, но губеща ги с идейната си недостатъчност.

Избирателите протестираха ли, домързя ли ги, объркаха ли се, можем само да гадаем, но у мен витае едно много неприятно чувство породено от разпокъсването на гласовете на желаещите промяна хора (партийци и коментатори ги наричат неправилно "десни избиратели"). Имам предвид хората с достойнство, ентусиасти, антикомунисти, антимафиоти - седесарите, които се прегръщахме по онези митинги преди ... 15(?) години. Този път гласовете ни се разпардошиниха между кандидатите посочени от партиите (Гаврийски и Герджиков) и Велчев, завоювал си етикета на "симпатичен и компетентен".

Ръководствата на ДСБ и СДС няма как да не забелязват пагубното действие на това разделение в по-далечна перспектива. И ако имат изобщо някаква роля различна от онази да прокарват линията на лидера си, да попитат членовете си какво да направят и да действат, та да спрат да се унищожават един друг, погребвайки нашите надежди за скорошно поемане и умело използване на властта. Всички грешим, да не се поучим от грешките си обаче е глупаво и опасно.

ДНЕС СПЕЦИАЛНО ЗА ДОНЧЕВА И БОРИСОВ

Град за всички

Разрастването на големите градове е полезно за малцина и вредно за мнозина.

Бившият кмет на Богота представя една алтернатива.

Енрике Пенялоза, Интернационале, Италия, юли 2003 г.

Адам Смит, знаменитият философ-моралист, твърдеше, че да бъдеш егоист не е нещо лошо. Обясняваше, че когато една личност се опитва да се сдобие с лични облаги в края на краищата положителния ефект се разпростира върху цялото общество, което може да разполага с все по-добри стоки на все по-ниски цени. Виждането за социалната организация, базирана на личното забогатяване без намесата на държавата, изглежда се възражда по-силно от всякога след падането на комунизма. Но тази формула не винаги е ефикасна: ако корабокрушенците се опитват да се наместят всички в най-близката спасителна лодка просто ще я потопят. По същия начин, ако всички граждани решат да използват колите си в най-натоварените часове, в крайна сметка, само ще влошат качеството на живота в града си. В един голям град е немислимо да се допусне нерегламентираното преследване на личния комфорт. С други думи: наложителна е намесата на градската управа; нужни са правила, които да регулират например височината на сградите или широчината на улиците или на тротоарите. Има и други случаи, в които прилагането на принципите на Адам Смит не би довело до нищо добро. В много случаи колективното потребление е в състояние да произведе повече благосъстояние от индивидуалното: ако купувахме по-малко нови дрехи и автомобили и ако в нашите градове имаше повече паркове, библиотеки и приветливи обществени пространства, вероятно щеше да бъде по-добре за всички. Задача на местната управа е да стимулира колективния начин на потребление посредством данъците и обществените поръчки.

МОДЕЛ И ИДЕАЛ

Почти навсякъде в развиващите се страни, досега се опитвахме да копираме модела на най-развитите градове или нации и особено много на Съединените Щати, чийто растеж се е характеризирал повече с грижи за движението на автомобилите отколкото с грижи за щастието на децата. Но причината нашите градове да не приличат на американските е по-скоро в липсата на средства, отколкото в един съзнателно формулиран различен модел. Нашето относително закъснение може да се окаже предимство, защото позволява да се поучим от чуждите грешки и да строим градове съобразени с нашите желания и дадености.

Градското развитие през последните 90 години е било диктувано в най-голяма степен от високите и средните слоеве в обществото, които са се радвали на преимуществата на от съществуващия модел, но днес е ясно, че ако не се вземат драстични мерки, икономическото развитие, вместо да подобрява качеството на живот и условията за реализация на жителите на един град, ще увеличава още повече изолацията и неравноправието, водейки до преки негативни последици върху самочувствието на всички. С други думи, организацията на градския живот може да бъде силно оръжие за създаване на общество основано върху пълноправието; може да направи възможно надделяването на обществения над егоистичния интерес.

>> ЦЯЛОТО >>

ПРОМИВКА НА МОЗЪК

Ето една новина, която ми предизвиква ужасна болка, тревога и гняв. Засега я оставям без коментар, но обещавам да го направя. Обещавам!

За да се намали потреблението на цигари,
през 2009 година кутията ще струва 4 лева

73% от тийнейджърите в България пушат редовно

в. Черно море, 30.09.2005 г.

От здравното министерство съобщиха, че 73% от тийнейджърите в България пушат редовно. За да се намали потреблението на цигари, през 2009 година кутията ще струва 4 лева.

Всяко трето дете на 16 години у нас редовно пуши, алармира министърът на здравеопазването проф. Радослав Гайдарски по време на регионална конференция за политическа подкрепа на Рамковата конвенция за контрол върху тютюна.

Близо 10,5 % от 14-годишните деца, 20,7 на сто от 15-годишните и 32,6 на сто от 16-годишните пушат, уточни Гайдарски. 68,5 процента от децата са изложени на пасивно тютюнопушене. Жените пушачки, които през 1996 година са били 16,3 на сто, са се увеличили на 22,8% през 2001 година, отчете здравното министерство. Според проф. Гайдарски промени в нормативната уредба няма да ограничат тютюнопушенето. Необходимо е просто тя стриктно да бъде спазвана, категоричен е министърът. България подписа Конвенцията преди две години.

Правителството одобри документа с предложение да бъде ратифициран от Народното събрание. Така страната ни синхронизира своето законодателство с директивите на Европейския съюз за контрол на тютюна. България е задължена да въведе промени на данъчната и ценовата политика за намаляване търсенето и предлагането на тютюневи изделия. Трябва да бъде упражнен контрол върху съдържанието на папиросите, забрана на продажбата им на непълнолетни, както и на трансгранична реклама, промоция и спонсорство, допълни министър Гайдарски. Увеличаването на актива на тютюневите изделия ще доведе до неколкократно увеличаване на цените на цигарите, каза д-р Маша Гаврилова от Министерството на здравеопазването. Тя уточни, че в Народното събрание в момента се обсъжда и законът за акцизите. Ако една кутия цигари преди две-три години е струвала 86 ст., през 2009 година тя ще струва 4,01 ст., обясни Гаврилова. Увеличението на цените ще намали потреблението на цигарите и тютюнопушенето, допълни тя. През следващата година част от дейностите по програмата за борба с тютюнопушенето ще бъдат финансирани със средства от акцизите върху тютюневите изделия и спиртните напитки, допълни Гаврилова.

ГЛАС

Изкопирвам тези мъдри думи и ги оставям на твоето внимание за по-дълго време в друга страница тук (в. СЕДЕМ, за съжаление, няма навика да оставя статиите си достъпни и след излизането на новите броеве)

Искреността не може да се замени с никакви медийни патерици

Възмущава ме съзнателната пошлост

Деян Енев в разговор с Иво Беров във в. “Седем”, 4 октомври 2005 г.

- Може ли действителността да бъде по-измислена от литературата? Кои са според теб най-големите измислици в българската действителност?

- Съществува много особена, страшна, мистична връзка между художественото слово, или по-общо казано, изкуството и действителността. И писателят трябва добре да осъзнава това. Не завиждам на творците, които дръзват да надничат без съдбоносна задача в преизподнята. Общество, в което критичният праг между измислица и действителност е нарушен, е изпаднало в колапс. Ще дам два примера: може би малцина си спомнят, че дечицата от "Индиго" се бяха стекли там заради концерт на някакви рапъри. На плаката за концерта беше изобразен скелет с коса. Вторият пример - могъщият Холивуд десетилетия наред реализираше във филмите си все по-зашеметяващи катастрофични зрелища, включително сблъсък на самолет с небостъргач. Но дойде 11 септември... Тъй че ролята на литературата е не да дразни и да предизвиква действителността, а да превръща, както казва Димитър Коруджиев на едно място, разпада в съзиждане. Именно тази литература според мен остава.

- Ще станат ли читателите на художествена литература секта, както станаха секта слушателите на класическа музика?

- Нали не си представяш света като концертна зала? Процентът на четящите добра художествена литература, общо-взето, си стои във времето един и същ. Тъй че не трябва да се вайкаме. Тук има друго - преди литературата изпълняваше функции, които сега са иззети от медиите, затова нейната роля привидно ни се струва по-незначителна. Но това е все същата стара нейна роля – да задава маркерите на градивната човешка личност. Въпросът е да не се скъса нишката - след като ученикът е прочел "Железният светилник" или Йовков, да има къде да стъпи и в съвременността. Уверявам те в едно, наблюдавайки моите деца и техните съученици – които от тях прочетоха “Железният светилник” и Йовков, не съжаляваха. ...

>> цялото в препечатка>>