Добре дошли в
ПРОБУЖДАНЕ
сайта на Павел Лазаров!
|
Добре дошли в ПРОБУЖДАНЕ сайта на Павел Лазаров! |
| ||||||
|
|
Сряда, 09 март 2005г. За вчерашния празник отидохме по семеному в едно много котирано миланско заведение - Буда кафе. Много изпипано наистина! Скъпо, но предвид повода ... Там разбрах, че има хора, които са готови да платят за една бутилчица минерална вода - внимание, внимание - €9(!). Словом: девет евро! ДЕВЕТ ЕВРО! Тези са се побъркали! Но който е жаден? ...?
В Милано
са на мода аперативите - плащаш си само пиенето, хапките и нещо друго
дребно за ядене ти е гратис както на шведска маса. Колко е пресолено
всичко обаче! Защо ли? ... ... ... И аз нямаше да се досетя
за номера ако не бях виждал с очите си как обилно се досоляват купешки
пуканки. Аферим за хрумването!
всички МОИ * За България, Италия, вярата и благоденствието Кратки интервюTA и писма * Радио България, януари 2005г.
Преведени автори * Ноам Чомски
|
ГЛАС
За ДСБ – пред големия шанс и големия риск Новите смислени и почтени лица са задължителни за успеха на партия, която беше създадена като последна инвестиция в името на политическа кауза
Явор Дачков във в.СЕДЕМ от 02 март 2005г. Ситуацията в дясно започна да се прояснява. Новосъздадените коалиции очертаха формата, в който основните играчи ще се явят на изборите. Разбира се, трябва да кажем това с известна уговорка тъй като в политическия живот новият морал се разпространи с бързината на епидемия и почти не остави незасегнати - напоследък стана модерно да говориш едно, да подписваш друго и да вършиш трето. Нововремци го изразиха в чист вид само за три дни, но трябва да признаем, че те не са единствените. Само до преди няколко месеца от СДС твърдяха, че ще се явяват самостоятелно на избори, след това подписаха споразумение с 11 партии и гордо обявиха широкото дясно обединение, а накрая се спряха на Праматарски и Слави Трифонов. От БЗНС-НС бяха най-върли противници на Софиянски заради подкрепата му за царя, след това внезапно го обикнаха, после Мозер каза, че ще си подаде оставката, ако съпартийците й я накарат да подпише споразумение с него, след което лично го подписа. КНИГИ
„Всичко това, което се казва, може да бъде казано ясно!” Колко много мъдрост в това изречение! Какво удивително разобличение на всички разбирачи-търгаши! Прокрадва ми се едно съмнение: дали пък зад завоалираната приказка не се крие само обикновена некъдърност? ... Дали пък не съм аз този, който поради някаква недостатъчност, разбира доста по-трудно?! ... Ето какво ще направя: от днес ще подчертавам със зелено граматическите форми и думичките, чийто правопис ме е смущавал и поради това съм косултирал граматиката (текстът в зелено е линк към едно кратко обяснение. Пробвай го!). Използваната форма ще е със сигурност правилна и всеки читател ще може да провери дали и доколко е по-грамотен от мен. Вярвам, че освен за мен самия полезата ще е и за всеки, който има навик да пише в интернет и държи на някакъв правопис. С това главоломно разространение на сайтове като моя (на английски blog) и с естествената липса на редактор, който да коригира грешките, рискуваме да мислим едно, а да предаваме друго на читателите си. Без да се вманячавам мисля, че пунктуацията (припинателните знаци) е изключително важна за предаване на емоцианалния заряд на разказа посрдством паузи, интонация и възклицания. СЛЕДВА ПРОЕКТ
Нямаше начин да не попадна на потвърждение на твърдението си, че е най-добре да върша нещо обществено-полезно дори с риск да бъркам, отколкото само да задавам и аз въпроси от типа "Как да стане? Какво да правим?". Нямаше начин! И от къде ми идва потвърждението? От - внимание, внимание! - Ноам Чомски(!), който за пореден път предизвиква еуфория у мен с гениалната си формулировка на нещо мътило дълго съзнанието ми. Цитирам по памет:
"Когато съм сред
хора "с
претенции" често чувам някой да казва : "Кажете какво трябва да правим!".
Публиката очаква да й доставя гениалното си решение,
но не се
задоволява с простия отговор, че трябва да намери съмишленици, заедно с
които да работи усърдно
за реализирането на идеите
си. Не! Очакват сензационно магическо решение.
Аз обаче съм убеден, че всеки
добронамерен човек при положение, че наистина желае да работи за
положителната промяна може сам да намери начини
и да действа за разрешаването на
даден проблем. Виждате ли, при моето посещение в едно от най-бедните градчета на Масачузъц, в една перфектно организирана среща от хора, правещи наистина от нищо нещо, никой не ме попита "Какво да правим?". Там където хората имат желание и наистина вършат нещо въпросите към мен са други: "Ето, ние правим това и това. Какво мислите за нашата работа?". Това е и единствения подход който би могъл да доведе до положителни резултати. С работа! Без гаранции за успех и с риск да се правят грешки." ПрАГ за по-добро образование е опит - мой и на половин дузина великденци - да помръднем нещата към по-добро. На страницата на проекта ще намериш официалната формулировка и любезна информация за какво става въпрос. Аз от своя страна вече мога да формулирам първите си впечатления от мненията на близо 80-те участници. Първото от тях обаче е едно ужасно съмнение, че аз и съмишлениците не сме успeли да се изразим достатъчно ясно. Въпреки, че мъдрихме десетки дни и нощи тия пусти текстове, архитектура, инпут, аутпут (извинявай за чуждиците). Но факт е, че много от хората не ни разбират... Човек, който е размишлявал и е търсил изход на поне един проблем, изглежда разбира. Другите - много интелигентни, много начетени, многознаещи пишман-мислители се надпреварват да демонстрират интелекта си, пропускайки нещо съществено: да прочетат упътването към проекта. Пишат ги едни ..., ум да ти зайде. В изблик на гняв и известно отчаяние спретвам този памфлет:
-------------------------------------------------------------- - Абе земляк, виждаш ли с очите си, усещаш ли със сетивата си, че има някакъв проблем с образованието? Да или не? - ОК, вървим нататък: Виждаш ли ги тези четири категории хубостници, от които зависи образованието (учениците, учителите, системата, родителите)? - Много добре! Тоя проблем, дето си го съзрял, джанъм, е повече проблем за учениците или е повече за учителите? Или е проблем за родителите? Или цялата система куца? - Като е системата, ей тука нà, щракни! Това, дето ти е пред очите и дето го усещаш така силно със сетивата си (проблема, де), сред тези тука ли е? Да или не? - Абе-е-е-е-е ... - Гледай хубаво! - Не дрънкай глупости, ами ми кажи тука ли е или не. - Браво! Я, щракни тука в тази килийка ... А така. Сега ей тука напиши какво мислиш, че трябва да се промени (внимавай, че после ще те питам кой точно да го направи!), та да не се щура повече щерка ти като улава пет дни, ами да учи по най-хубавия уебник, да учи и научава. - Чичо, моля ти се, напъни се и напиши, без да се отплесваш много от темата за учебниците, какво щеше да направиш ТИ ако беше министър или министър председател, депутат, инспектор, директор или съдия. - Чичо! ... - Чичо! ЧИЧО!!! Айде майната ти, че ми писнà! *** - Заповядайте, госпожа. То май сме набори, та предлагам на „ти” да си говорим? - И ти ли за образованието? - Хайде по същество,
че да има време и за другите. - Ама, сигурни ли сме, че като имат някой лев в
повече ще са по-... чистоплътни и по-авторитетни? - Виждаш ли? Не ще да е заплатата само. - Наборе, всички само за пари плачат. Питай един таксиметър дали му стигат парите, да видиш какво ще ти каже. После една касиерка и един учен питай, и един чиновник. Друго да предложиш как да го вържем за по-високите заплати? - По коя логика, любезна? Според кой механизъм повечето им парички за самообучение ще отидат, вместо за екскурзия до Грция, примерно? - Наборе, благоря ти! Хайде, че виждаш ли опашката. *** - Здравей момиченце. За училище ли ще си говорим? В кой клас си? - Много неприятно. И какво предлагаш?
Някаква идея? - Момиченце, дай да ти стисна ръката! И да запретваме ръкави, че имаме още много работа за вършене! С теб ще преобърнем света! *** ---> към ПРАГ за по-добро образование <--
МЕДИИ
Тъкмо се бях разтревожил от липсата на в."Седем" в интернет и откривам случайно новия му адрес. Той е: www.sedembg.com
ИДЕИНямам време за преводи, а на бюрото ми стоят и чакат реда си статии на Аррундхати Рой, чиито публикации следя с особено внимание, и на двама-трима други индийски автори, които коментират хладнокръвно преизбирането на Буш. Там е и въведението на книгата на Дейвид Рандал Uniwersal journalist (на български би трябвало да звучи Универсален журналист), където между другото се казва:
Всеки вестник би трябвало да публикува ежедневно едно пояснение, което би звучало приблизително така: "Този вестник, със стотиците си хиляди думи, е продукт на 15-часовия труд на не безпогрешни хора, работещи в мрачни канцеларии, опитващи се да открият какво се е случило по света от други хора, които или не желаят да говорят или понякога направо пречат с всички сили. Съдържанието му се определя от многобройните субективни мнения на редови журналисти и на редактори, които са наясно с предразсъдъците на директора, на главния редактор, на собственика и на читателите. Обстоятелствата в някои от статиите се отдалечават значително от реалния контекст, защото в противен случай биха изглеждали ненавременни или по-малко сензационни. В някои случаи използваният език е точно избран за да постигне емоционално сътресение, вместо да внесе яснота. Някои от статиите са публикувани единствено за да привлекат рекламодатели."
|
| Новините от: |
|
| Анализи и коментари от: |
|
|
| Специално внимание: |
|
| Полезни връзки |
| посетител N° |
Последно актуализиране09.03.2005 17.40 ч |
за сигнали, коментари и идеи пишете ми
на
pavel_lazarov@yahoo.it
Откакто не съм писал в
тази рубрика се сдобих с много книги – коя от коя 
