Добре дошли в

ПРОБУЖДАНЕ

сайта на Павел Лазаров!

МОЛИТВА

ДНЕВНИК

Събота, 03 септември 2005г.

Отново в Милано. Започва поредният ми работен цикъл ... без особен ентусиазъм.

Очакванията ми за това лято се сбъднаха - не можах да почивам пълноценно: премного организация; компютър и джиесем винаги под ръка. Това не беше ваканция, но пък наляхме основите, и в преносния и в буквалния смисъл, на много важни дела. Да сме живи и здрави да ги довършим преди те "да са ни довършили" ;).

(По тези теми ми е невъзможно да пиша в единствено число. Борбата я водим заедно аз и жена ми!)

КНИГА ЗА ГОСТИ

Пусни своя коментар

Виж всички коментари

всички МОИ

* За България, Италия, вярата и благоденствието

* Емигрантско Верую I

* Емигрантско Верую II

Кратки

* Медиите под контрол?

интервюTA и писма

* Интервю, април 2003г.

* Война на невежеството

* Оптимизъм и сметки

* Радо Отзвук, дек.2004г.

* Радио България, януари 2005г.

Преведени автори

* Арундхати Рой

* Амартая Сен

* Вацлав Хавел

* Ноам Чомски

Препоръчвам горещо вестник

Българският Великден

ВАКАНЦИЯ

Лятото

Пет теми напъваха съзнанието ми онези мокри августовски дни, приятелю:

Едната е политиката или нечистоплътността на болшинството от народните избраници и на съответните им партии.

Втората е българският език или (не)умението човешко да се изразява това, което се мисли (при положение, че се мисли, естествено). Идеята ми е да прехвърля в интернет най-доброто от повече граматики на българския език издадени от 55-та година насам. Много е интересен увода на издадената през онази година граматика от иначе автори с неподлежащ на съмнение авторитет. Започва с цитат на Й.В. Сталин изказал се компетентно и по тази тема!?!

Третата - моите ремонти, които всъщност са част от моя глобален проект „завръщане”. Разбираш, че едва ли бих се занимавал с такива дейности ако нямах желание час по-скоро да събера миланските си куфари, за да се върна да живея и работя у дома. Желая да ти разкажа за емоциите на „чужденеца” новодомец, на който лятото му е свидно, та му е малко тъпо да се напъва и през отпуската. Всъщност битката е тежка защото е на два фронта и защото генералите са ... двама.

Четвъртата е ... пак(!) пагубната неспособност на масовия нашенец да съзре собствената си роля в цялостната жалка картина на обществения и политическия ни живот. Тук желая да отворя разговор за "магическите сили", които дават власт в ръцете на долнопробни душици на пук на възмущението на мнозинството българи. Забележи, че когато казвам българи имам в предвид всички които имат правата и задълженията на български граждани! Ще стане дума и за това как харчим париците си, та отиват все при бандитите.

Петата, която може и да смеся с горната, е ... "циганите". Няма как и аз да не кажа своето след всички възмутени, угнетени, наводнени, потърпевши, бивши и настоящи обидени, наежени, пренебрегнати и тям подобни. Съждението ми е простичко и произтича от дълбокото ми убеждение, че проблема съществува, но е индикатор, а не причина за кризата, което означава, че далеч не е проблем номер 1 на България. И че забрани и санкции, които се изразяват в глоби и затвор, не носят подобрения. Ефективните мерки са други, но изискват фантазия (понеже ЕС рецепти по тази тема НЯМА!), добронамереност, здрава ръка („здрава” да не се бърка с „мускулеста” на разположение вече на популярен главен секретар на важно българско министерство!) и обществена подкрепа.

Желая да ти опиша идеалния свят респективно на един средно-статистически нашенец, на един циганин, на един български турчин и моя личен (онзи на престъпниците го виждаш ежедневно, та не ще го описвам особено подробно). Да видим дали и как всяка от тези фантазии влиза в конфликт с другите, за да разберем заедно защо не става и, което е по-важно, да видим дали наистина не можем да направим нещо по достойното си съвместно съществуване.

Ще направя каквото е по силите ми да ти предложа всичко това през идните седмици, скъпи читателю.

ГЛАС

Иво Беров е редовно на 15-та страница на вестник СЕДЕМ

Заедни сме вече. Сбъдна се мечтата на идиота

От което все пак има някакъв изход – свестните хора по-малко да мислят и повече да действат

През почти всичката си история България е била управлявана най-вече от турци, руснаци и рода на Кобургготите. Като трите вида управление са донесли на България само робство и национални катастрофи.

“Сбъдна се мечтата на идиота“, беше написал някога един хуморист и този негов израз, колкото и да е мижав откъм форма и сиромашък откъм съдържание, доста се прочу и се превърна в своеобразна поговорка дори.

Причината за тази известност може да изглежда простичка, но си има все пак своята енигматично-метафизична и трансцедентално-онтологична дълбочина. Мечтите на идиотите винаги се сбъдват – ето причината. Или поне много често се сбъдват. Прекалено често даже. Докато мечтите на свестните хора се сбъдват много рядко. Ако въобще благоволят да се сбъднат.

Българският народ си има правителство. И то не какво да е правителство, а правителството на националното съгласие. Онова мечтано (от кой ли?) правителство, при което политиците са загърбили партийните си пристрастия в името на националните интереси. Онова мечтано (да, от същите) правителство, при което политиците вместо да се карат, са седнали на една маса и мислят за доброто на народа.

Онова правителство, при което надписът “Съединението прави силата”, поставен навън пред Народното събрание, придобива смисъл и съдържание вътре в Народното събрание.

Като всички забравят (в името на националните интереси, разбира се, забравата винаги е в името на националните интереси), че силата на България според надписа идва от съединението на Мизия, Тракия и Македония, а не от съединението на комунисти с царисти и на царисти с доганяри. ...

>> цялото >>

КНИГИ

Откакто не съм писал в тази рубрика се сдобих с много книги – коя от коя по-интересни. Две от тях, които определено предизвикват шумни реакции у приятели и познати, са „Анатомия на човешкото тяло” и „Практическа граматика на съвременния български книжовен език” (сега вече разбираш причините за това зашеметително подобрение в правописа ми ;) ). Удивително е как нескопосано е подредено това „одобрено от МОН”(!) ръководство предназначено за студентите на дузина български университети, колежи и академии ... . Питам се колко титли трябва да се наредят пред имената на авторите и още колко преработки трябва да претърпи изданието (три до момента), за да заприлича на инструмент за разпространяване на знание, а не на публикация с цел утвърждаване на собствено его и припечелване на някой лев. И това цитиране на българските класици ... звучи ужасно вехто. Въпреки че на места изглежда подходящо – богатството на израза наистина е впечатляващ – ми се струва излишно преиграване и отдалечаване от съвременния език. На кого е нужно? ... Може би на литератори и писатели? Както често се случваше докато следвах, за да разбера това ръководство ми се налага да го пренапиша свеждайки го до форма по-близка до моята мисловна схема. Спомням си и една великолепна мисъл на философа Вудкейнстейн:

„Всичко това, което се казва, може да бъде казано ясно!”

Колко много мъдрост в това изречение! Какво удивително разобличение на всички разбирачи-търгаши! Прокрадва ми се едно съмнение: дали пък зад завоалираната приказка не се крие само обикновена некадърност? ... Дали пък не съм аз този, който поради някаква недостатъчност, разбира доста по-трудно?! ...

Ето какво ще направя: от днес ще подчертавам със зелено граматическите форми и думичките, чийто правопис ме е смущавал и поради това съм консултирал граматиката (текстът в зелено е линк към едно кратко обяснение. Пробвай го!). Използваната форма ще е със сигурност правилна и всеки читател ще може да провери дали и доколко е по-грамотен от мен. Вярвам, че освен за мен самия ползата ще е и за всеки, който има навик да пише в интернет и държи на някакъв правопис. С това главоломно разпространение на сайтове като моя (на английски blog) и с естествената липса на редактор, който да коригира грешките, рискуваме да мислим едно, а да предаваме друго на читателите си. Без да се вманячавам мисля, че пунктуацията (препинателните знаци) е изключително важна за предаване на емоционалния заряд на разказа посредством паузи, интонация и възклицания.

СЛЕДВА