Добре дошли в

ПРОБУЖДАНЕ

сайта на Павел Лазаров!

МОЛИТВА

ДНЕВНИК

Четвъртък, 11 август 2005г.

Отивам в планината! :)

Отивам да ремонтирам къщичката си далеч от цивилизацията.

КНИГА ЗА ГОСТИ

Пусни своя коментар

Виж всички коментари

всички МОИ

* За България, Италия, вярата и благоденствието

* Емигрантско Верую I

* Емигрантско Верую II

Кратки

* Медиите под контрол?

интервюTA и писма

* Интервю, април 2003г.

* Война на невежеството

* Оптимизъм и сметки

* Радо Отзвук, дек.2004г.

* Радио България, януари 2005г.

Преведени автори

* Арундхати Рой

* Амартая Сен

* Вацлав Хавел

* Ноам Чомски

Препоръчвам горещо вестник

Българският Великден

ВАКАНЦИЯ

Хубаво лято, приятелю!

Ще се видим отново след 20-ина дни

Пет теми напъват съзнанието ми тези мокри августовски дни. Едната е политиката и нечистоплътието на болшинството ни народни избраници и съответните им партии.

Втората е българският език. Или умението/ неумението на хората да изразяват това което мислят (при положение, че мислят, естествено). Идеята ми е да прехвърля в интернет най-доброто от повече граматики на българския език издадени от 55-та година насам. Много е интересен увода на издадената през онази година граматика от иначе автори с неподлежащ на съмнение авторитет. Започва с цитат на Й.В. Сталин изказал се компетентно и по тази тема!?!

Третата е моите ремонти, които всъщност са част от моя глобален проект „завръщане”. Разбираш, че едва ли бих се занимавал с такива дейности ако нямах желание час по-скоро да събера миланските си куфари, за да се върна да живея и работя у дома. Да ти разправя за емоциите на „чужденеца” новодомец, на който лятото му е свидно и му е малко тъпо да се напъва и през отпуската. Всъщност битката е тежка защото е на два фронта и защото генералите са ... двама.

Четвъртата е ... пак(!) пагубната неспособност на масовия нашенец да съзре собствената си роля в цялостната жалка картина на обществения и политическия ни живот. Тук желая да отворя разговор за "магическите сили", които дават власт в ръцете на долнопробни душици на пук на възмущението на мнозинството българи. Забележи, че когато казвам българи имам в предвид всички които имат правата и задълженията на български граждани! Ще стане дума и за това как харчим париците си, та отиват все при бандитите.

Петата, която може и да смеся с горната, са ... циганите. Няма как и аз да не кажа своето след всички възмутени, угнетени, наводнени, потърпевши, бивши и настоящи обидени, наежени, пренебрегнати и тям подобни. Съждението ми е простичко и произтича от дълбокото ми убеждение, че проблема съществува, но е индикатор, а не причина за кризата, което означава, че далеч не е проблем номер 1 на България. И че забрани и санкции, които се изразяват в глоби и затвор, не носят подобрения. Ефективните мерки са други, но изискват фантазия (понеже ЕС рецепти по тази тема НЯМА!), добронамереност, здрава ръка („здрава” да не се бърка с „мускулеста” на разположение вече на популярен главен секретар на още по-важно българско министерство!) и обществена подкрепа.

Желая да ти опиша идеалния свят респективно на един средно-статистически нашенец, на един циганин, на един български турчин и моя личен (онзи на престъпниците го виждаш ежедневно, та не ще го описвам особено подробно). Да видим дали и как всяка от тези фантазии влиза в конфликт с другите, за да разберем заедно защо не става и, което е по-важно, да видим дали наистина не можем да направим нещо по достойното съвместно съществуване.

За всичко това ще прочетешпрез септември. Утре потеглям за Родопите, скъпи читателю. :)

коментар

У Сидеров няма достатъчно сили да бъде палач на олигархията

В най-добрия случай може да й бъде плашило

Иво Беров във в.СЕДЕМ от 13.07.2005г.

Не беше право онова момче от така нареченото национално радио да се сърди на Волен Сидеров, че не бил отговорил на нито един журналистически въпрос.

По свой си начин Сидеров отговори на всички въпроси. Дори на онези, които бяха нескопосано поставени.

Има обаче един друг човек, който не отговори на нито един журналистически въпрос. А той за разлика от Сидеров беше длъжен да отговаря. Защото той за разлика от Сидеров имаше най-голямата власт в България и носеше най-голямата отговорност. Но този човек отказа да изпълни своите задължения. И той не се казва Волен Сидеров, а Симеон Сакскобургготски.

Министър-председателят на република България господин Симеон Сакскобургготски за четири години властване не отговори на нито един журналистически въпрос.

И за четири години журналистите (с три изключения) не се възмутиха. Не се разсърдиха. Не възроптаха.

Не възроптаха и журналистите от “Хоризонт”. Същите журналисти, които по времето на Костов непрекъснато задаваха въпроси, негодуваха, възмущаваха се и търсеха отговорност от властниците.

Същите тези журналисти, които държаха Костов отговорен за това, че една луда майка е убила детето си, сега въобще не забелязаха, че докато Симеон и хората му харчат милиони за глупашки лотарии и предизборни кандърми, болните от рак в България измират поради липса на лекарства.

Същите тези журналисти, които при управлението на Костов се вживяха в бунтовните образи на народни закрилници и борци срещу чорбаджиите-изедници,

по време на жълтата власт се сгушиха, наведоха се

и се превърнаха в най-покорна рая. Причината за това преображение е простичка. Кучето скача според тоягата. Тази е причината.

При управлението на Костов тояги нямаше. При Костов управляващите спазваха законите. Ефирните бунтовници знаеха, че тогавашното НСРТ ще спази законите и няма да ги уволни. Няма да уволни нито шефа на радиото, нито когото и да било от тях. И не властимащите нарушиха законите, а журналистите. Те саботираха Закона за радиото и телевизията. И го направиха не от смелост, а защото видяха, че сините губят властта. И защото решиха да подкрепят Сакскобургготски и придворните му депутати.

Но се оказа, че жълтите депутати не са като сините.

Веднага извадиха тоягата

Веднага на Лиляна Попова й приложиха своя нов медиен закон със задна дата, напук на 2000 години правни норми и цивилизация. ...

>> ЦЯЛОТО >>

Упорството на Симеон за премиерския пост ще провали мандата и на БСП, и на НДСВ

Депутатът от ДСБ Светослав Малинов в интервюто на Коритаров, Всеки ден от 20.07.2005г.

- Какво означава призивът на Демократи за силна България към НДСВ и БНС да прекратят преговорите с Коалиция за България за съставяне на правителство?

Малко ми е неудобно да кажа, но това е просто едно пожелание да се спазват предизборните програми и предизборните послания. Просто призоваваме тези партии да правят това, което обещаваха. Едва ли някой е забравил интервюто на Симеон Сакскобургготски, че няма да подкрепи мандат на БСП. Просто им припомняме това, което са говорили, и бихме искали да госпазват. По същество това е начин да поставим БСП пред възможност да не реализира своя проучвателен мандат, даден на номинирания за премиер Сергей Станишев.

- Това носи ли потенциала да се мисли за дясноцентристко правителство, ако мандата на левицата бъде осуетен?

Да, носи потенциала. Ние сме изтъквали неведнъж нашата версия за това какво може да се направи. Това е нашата идея за експертно правителство след провалянето на мандата на БСП.

- Идея за експертно правителство беше издигната и когато беше поискан последният вот на недоверие срещу кабинета на Симеон Сакскобургготски. За същата формула ли става дума или за нещо по-различно?

Не. Не разбира се. Не става дума за същата формула, защото тогава ставаше дума за няколко месеца до изборите. В случая става дума за следното - с отказа или с невъзможността на БСП да сформира правителство със свой мандат би трябвало мандата да премине в НДСВ. Ние сме казали своите претенции, които няма да пристъпим когато става дума за преговори. Това, което на нас ни остава като възможност за позитивно действие е експертен кабинет, подкрепен от всички формации в дясно от БСП. Само да отбележа, че за нас Атака е категорично вляво от БСП. За нас те са ултралеви, имайки предвид техните послания, поведение и собствената им програма. Експертно трябва да бъде правителството, защото не може политически фигури, имайки предвид и недоброто представяне на българската десница и на НДСВ, подкрепено от съответния брой гласове в парламента. Т.е. мнозинството се крепи върху политически партии, а самите участници в правителството не са политически фигури. ...

>> ЦЯЛОТО >>

Дългоочаквана новина

Вече си имаме Генерално консулство

Отвори врати новото Генерално консулство на България в Милано
То ще ни спести времето и парите за пътуването до Рим и обратно

Ефективното консулско обслужване ще започне до седмица-две. Телефоните за връзка са: +39 02 29012225 и +39 02 29060176. Адресът и местоположението на Генералното консулство ще намериш в специалната секция ТУК.

КНИГИ

Откакто не съм писал в тази рубрика се сдобих с много книги – коя от коя по-интересни. Две от тях, които определено предизвикват шумни реакции у приятели и познати, са „Анатомия на човешкото тяло” и „Практическа граматика на съвременния български книжовен език” (сега вече разбираш причините за това зашеметително подобрение в правописа ми ;) ). Удивително е как нескопосано е подредено това „одобрено от МОН”(!) ръководство предназначено за студентите на дузина български университети, колежи и академии ... . Питам се колко титли трябва да се наредят пред имената на авторите и още колко преработки трябва да претърпи изданието (три до момента), за да заприлича на инструмент за разпространяване на знание, а не на публикация с цел утвърждаване на собствено его и припечелване на някой лев. И това цитиране на българските класици ... звучи ужасно вехто. Въпреки че на места изглежда подходящо – богатството на израза наистина е впечатляващ – ми се струва излишно преиграване и отдалечаване от съвременния език. На кого е нужно? ... Може би на литератори и писатели? Както често се случваше докато следвах, за да разбера това ръководство ми се налага да го пренапиша свеждайки го до форма по-близка до моята мисловна схема. Спомням си и една великолепна мисъл на философа Вудкейнстейн:

„Всичко това, което се казва, може да бъде казано ясно!”

Колко много мъдрост в това изречение! Какво удивително разобличение на всички разбирачи-търгаши! Прокрадва ми се едно съмнение: дали пък зад завоалираната приказка не се крие само обикновена некадърност? ... Дали пък не съм аз този, който поради някаква недостатъчност, разбира доста по-трудно?! ...

Ето какво ще направя: от днес ще подчертавам със зелено граматическите форми и думичките, чийто правопис ме е смущавал и поради това съм консултирал граматиката (текстът в зелено е линк към едно кратко обяснение. Пробвай го!). Използваната форма ще е със сигурност правилна и всеки читател ще може да провери дали и доколко е по-грамотен от мен. Вярвам, че освен за мен самия ползата ще е и за всеки, който има навик да пише в интернет и държи на някакъв правопис. С това главоломно разпространение на сайтове като моя (на английски blog) и с естествената липса на редактор, който да коригира грешките, рискуваме да мислим едно, а да предаваме друго на читателите си. Без да се вманячавам мисля, че пунктуацията (препинателните знаци) е изключително важна за предаване на емоционалния заряд на разказа посредством паузи, интонация и възклицания.

СЛЕДВА