Искреността не може да се замени с никакви медийни патерици

- Може ли действителността да бъде по-измислена от литературата? Кои са според теб най-големите измислици в българската действителност?

- Съществува много особена, страшна, мистична връзка между художественото слово, или по-общо казано, изкуството и действителността. И писателят трябва добре да осъзнава това. Не завиждам на творците, които дръзват да надничат без съдбоносна задача в преизподнята. Общество, в което критичният праг между измислица и действителност е нарушен, е изпаднало в колапс. Ще дам два примера: може би малцина си спомнят, че дечицата от "Индиго" се бяха стекли там заради концерт на някакви рапъри. На плаката за концерта беше изобразен скелет с коса. Вторият пример - могъщият Холивуд десетилетия наред реализираше във филмите си все по-зашеметяващи катастрофични зрелища, включително сблъсък на самолет с небостъргач. Но дойде 11 септември... Тъй че ролята на литературата е не да дразни и да предизвиква действителността, а да превръща, както казва Димитър Коруджиев на едно място, разпада в съзиждане. Именно тази литература според мен остава.

- Ще станат ли читателите на художествена литература секта, както станаха секта слушателите на класическа музика?

- Нали не си представяш света като концертна зала? Процентът на четящите добра художествена литература, общо-взето, си стои във времето един и същ. Тъй че не трябва да се вайкаме. Тук има друго - преди литературата изпълняваше функции, които сега са иззети от медиите, затова нейната роля привидно ни се струва по-незначителна. Но това е все същата стара нейна роля – да задава маркерите на градивната човешка личност. Въпросът е да не се скъса нишката - след като ученикът е прочел "Железният светилник" или Йовков, да има къде да стъпи и в съвременността. Уверявам те в едно, наблюдавайки моите деца и техните съученици – които от тях прочетоха “Железният светилник” и Йовков, не съжаляваха. ...

Българските демократи искат изборни победи.
И ние ще им ги дадем

- Г-н Методиев, на Второто национално събрание на ДСБ бе отчетено, че влизането в парламента е успех. Безспорно обаче този успех би бил по-голям, ако демократичната общност в България беше информирана по-добре за целите и програмата на вашата партия. Затова си позволявам да ви задам един по-общ въпрос. Какво представлява ДСБ – типична партия на прехода или дясна партия в нормално демократично общество? И във връзка с това – смятате ли, че преходът в България е завършил или мъчително продължава (т. нар. Обществен съвет към МВР насочва към подобна мисъл)?

- “Демократи за силна България” е партия отвъд българския преход. За нас той приключи с приключването на трите му основни проекта – демократизацията, функциониращата пазарна икономика и геополитическо изместване на България от постсъветското пространство в общността на европейските и атлантическите държави. При всичките недъзи и проблеми, тези проекти са реализирани. Българските демократи, които отказват да признаят края на прехода, го правят не на основата на рационален анализ, а защото виждат, че старата комунистическа номенклатура и метастазите на бившата Държавна сигурност отново контролират гигантски територии от българския политически, стопански и обществен живот. Това е факт, който в ДСБ първи констатирахме. Ние посочихме, че българската демокрация е фасада, зад която не се крие истински дом и превърнахме битката срещу фасадната демокрация в своя кауза.

РАЗМИСЪЛ

Mислителят на Реноар

За пътя към прозрението

Силата на духа и вярата в доброто

Мое, септември 2005 г.

Остава ми много малко време за четене, но, както винаги, чета по няколко книги. Сега предпочитаната тема е дух, душевност, душа, енергийната човешка същност, аура, биополе и т.н. Интересен е пътят, който ме довежда до тук.

Преди 7-8 години (струват ми се цяла вечност!) всяко едно отпътуване за Милано в края на ваканцията беше истинска драма - ужасно сътресение, сълзи, депресия. Непосредствено след един такъв момент, и по неведоми пътища, се отзовавах в подземния етаж на централна миланска книжарница, хванал в ръка жълта книжка със странното заглавие „Силата на волята”. Това беше първия ми допир с непонятната, но очарователна, тема за връзката на човешката психика с всичкото и с теорията за неразделното човешко цяло. Говореше се как се оказвало, че мислите влияят както на мускулите, така и на сърцето и на останалите вътрешни органи, посредством жлезите с вътрешна секреция - очарователно, загадъчно, мистично. Нямало как да си здрав ако непрекъснато се оплакваш от нещо и обратното. От онзи момент до днес продължавам да получавам ежедневно неоспорими доказателства за правотата на тази теория. Нещо повече: това е истината, която ме вдъхновява и води; това е прозрението, което ме прави щастлив и различен от по-голямата част от хората.

Ведрото достойно съществуване е привилегия за хората със силна воля и неутолима жажда за живот, за хората С ВЯРА! Всякаква друга комбинация от настроения и личностни характеристики не позволява ведър живот. „Браво, бе, тарикат! – ще възкликнеш - Оптимистичен поглед към живота!? Да ти дам моята заплатка от 250 лв., па да ти видя оптимизма ...!” Разбирам ... и ми е много мъчно, но съм убеден, че който търси светлата идея, за да се вкопчи в нея и да живее с вяра, я намира. И си давам сметка, че това не се постига нито лесно, нито бързо. Даването на рецепти в тази област, дори да е възможно, е много рисковано (същото е и с обвиненията), тъй че просто ще ти споделя онова, което крепяло мен в най-трудните ми моменти. Ето, в онези моменти ме е крепяла любовта на най-близките ми хора и вярата в Бог; вярата и убеждението, че това, което се случва, е трябвало да се случи именно така и независимо от собствената ми воля. Но .. защо ли ти разправям всичко това? ... А, да - за да проследя пътя довел ме до темата за душевността.

Налага се да отворя дума за вярата в доброто. (Смееш ми се?! Наивен ти се струвам? ... Смей ми се, но като ти се скапе пак настроението, спомни си какво си прочел тук, най-малкото пак ще се смееш на наивността ми.) Аз отъждествявам вярата в доброто с любовта към истината. „Защитата на истината – казва моят шеф – е най-лесна. Не се налага да измисляш, да кроиш сложни комбинации и да се оплиташ в тях”. Да си на страната на истината, именно поради това, че е най-лесно, е необходимо условие за ведрото съществуване. Това означава, че големите тарикати, колкото и да се надуват и колкото и да парадират и да демонстрират могъщество, и колкото и да ми крадат колата и да се гаврят с мен, и да се забавляват с моите парички (или, може би, именно заради това!) са далеч светлинни години от моята завидна ведрина. А примерът им – толкова примамлив за подрастващите – е най-сигурния начин за опропастяването на един човешки живот. За да не съм голословен привеждам думите на мексиканеца Карло Салим – най-богатия човек в Латинска Америка, - завещани му от неговата майка. Те са в отговор на въпроса на какво се дължи забележителния му успех (обърни внимание, че той не уточнява дали се смята за „успял”!):

„Успехът няма нищо общо с онова, което хората обикновено мислят. Не се дължи на благороднически или научни титли, нито на наследена кръв или на престижа на училището, чийто възпитаник си. Не се дължи на размерите на къщата ти или на броя на автомобилите паркирани в гаража ти. Не е свързан с това дали си ръководител или подчинен и с членството ти в престижен клуб или асоциация. Няма нищо общо с властта, с която разполагаш; с това дали си добър администратор или с умението ти да говориш пред публика и с прожекторите, които те следват когато го правиш. Не е в технологиите, които използваш, или в титлата пред името ти. Не зависи от това дали си предприемач, дали говориш много езици, дали си чаровен, млад или стар.

Успехът зависи от това колко хора ти се усмихват, колко хора обичаш и колко оценяват искреността и свободния ти дух. Свързан е с хубавия спомен за теб когато си далеч; с броя на хората, на които помагаш, и на онези, на които си се постарал да не навредиш; с това дали таиш или не омраза в сърцето си; с това доколко твоите триумфи отразяват или се разминават с мечтите ти. Успехът е в умението да си сред хората, не в контрола над тях. И зависи от това дали си използвал главата си толкова колкото сърцето си; дали обичаш природата и децата и дали полагаш грижи за възрастните. Той е в твоята доброта, в желанието ти да служиш и в последователността на поведението ти. Не зависи от броя на последователите ти, но от броя на онези, които наистина те обичат. Той е твоята чиста съвест, неопетненото ти достойнство и желанието ти да си нещо повече. Не да притежаваш повече!”

Казал го е великолепно!

КОМЕНТАР

Социалистическата партия няма шанс в София

Знаеш, че обикновено не се произнасям по конкретен политически повод, но този път е различно, читателю. Сядам да напиша тези редове защото желая да ти споделя своето недоумение породено от коментарите, че социалистката Дончева била "умна" и "много печена", понеже подреждала политиците независимо дали са или не са от нейната партия; и колко била смела и достойна, че казала, че Станишев за премиер не ставал. Съгласен съм, че са малко политиците, които си позволяват да се държат така, но другарката Татяна съвсем не е единствената пряма, само че родните медии са си я нарочили за любимка, а нашенецът-лапнишаран така и не е свикнал да търси сам информация (да не говорим за анализирането й и достигането до правдоподобни заключения!).

И така, сервират ни новината, че борбата за поста на столичен кмет ще е между "печената" Дончева - депутат от Българската социалистическа партия - и още по-"печения" Борисов - доскоро лице и, за мое съжаление, мозък на Министерство на вътрешните работи на Република България. Трябва ли да обяснявам и на теб доколко горните организации са проводници и застъпници на интересите на най-големите престъпници? Не вярвам. Дори вярвам, че ти отдавна си наясно, че лигавия Борисов е, само в най-добрия случай, една мижитурка, имаща нужда от демонстративни акции (за залавяне на ... бедни фалшификатори или трафиканти, например) след всяка критика от авторитетна международна институция. През междинната хипотезата за най-чистосърдечно бездарие, стигаме до най-зловещата: за заиграване и заговорничене с престъпниците. Доказателствата? Остави тази работа. Аз не съм следовател, нито пък съм журналист, дето с това си изкарва прехраната, но имам сетива и разум, и съм алергичен към всякаква промивка на мозък, та ги виждам тези неща. Телевизионните изяви ала Биг брадър и кокетниченето с разни румени репортерки са вече ясен индикатор за ценностите на независимия (!?) кандидат за кмет. За него толкова. Обратно към социалистката.

Милата Дончева! Тя поне е пряма, но това не стига. И още повече не стига, когато зад нея е стогодишната й партия, опитала се да затрие България на два пъти за 60 години, и когато президентът-социалист Седефчов се кефи без свян на всяко безумие от страна на другите институции, понеже румените репортерки се дотътрят пак при него. Цинизмът на социалистите е изключителен! Той сам анулира всякаква симпатия към другарката Дончева, но има и друго: безжалостните критики на червената правистка са само и единствено цирк за пред отегчената публика - български народ. Злъчните й коментари не хващат декиш в БСП-то, но се харесват много на хората зяпащи "По света и у нас". Като е толкова умна и пряма да беше казала на партийния си пленум, че е гавра да се подарява на Доган още, и още, и още власт, па да я бяха и послушали! Не! "Татянчето нека говори по телевизията, там хората ще видят с какви хора, с какви к а д р и разполага партията. Ние да раздадем ордените на най-личните и да слушаме тях, че те наистина вършат работа."

Не се заблуждавай! Историята за Борисов алтернатива на Дончева, и обратното, е замислена в същата подла глава, която лансира лозунга "НДСВ алтернатива на БСП". Същата! И Същата измама очаква софиянци! Дали ще се вържат и този път?

ГЛАС

РАЗМИСЪЛ

КОМЕНТАР