|
Добре дошли в ПРОБУЖДАНЕ сайта на Павел Лазаров! |
| ||||||
|
|
Понеделник, 14 февруари 2005г. Ако не се брои препускането до службата седмицата започва хубаво - с денят на влюбените! Вчера
ходих до Комо (на 30км от Милано). Обещах
другия път да съм подготвен за поход в
планината защото наистина си заслужава:
Под билото на планината се виждат
езерото и половината Швейцария!
всички МОИ * За България, Италия, вярата и благоденствието Кратки интервю и писма
Преведени автори * Ноам Чомски
|
ПРОЕКТ
Нямаше начин да не попадна на потвърждение на твърдението си, че е най-добре да върша нещо обществено-полезно дори с риск да бъркам, отколкото само да задавам и аз въпроси от типа "Как да стане? Какво да правим?". Нямаше начин! И от къде ми идва потвърждението? От - внимание, внимание! - Ноам Чомски(!), който за пореден път предизвиква еуфория у мен с гениалната си формулировка на нещо мътило дълго съзнанието ми. Цитирам по памет:
"Когато съм сред
хора "с
претенции" често чувам някой да казва : "Кажете какво трябва да правим!".
Публиката очаква да й доставя гениалното си решение,
но не се
задоволява с простия отговор, че трябва да намери съмишленици, заедно с
които да работи усърдно
за реализирането на идеите
си. Не! Очакват сензационно магическо решение.
Аз обаче съм убеден, че всеки
добронамерен човек при положение, че наистина желае да работи за
положителната промяна може сам да намери начини
и да действа за разрешаването на
даден проблем. Виждате ли, при моето посещение в едно от най-бедните градчета на Масачузъц, в една перфектно организирана среща от хора, правещи наистина от нищо нещо, никой не ме попита "Какво да правим?". Там където хората имат желание и наистина вършат нещо въпросите към мен са други: "Ето, ние правим това и това. Какво мислите за нашата работа?". Това е и единствения подход който би могъл да доведе до положителни резултати. С работа! Без гаранции за успех и с риск да се правят грешки." ПрАГ за по-добро образование е опит - мой и на половин дузина великденци - да помръднем нещата към по-добро. На страницата на проекта ще намериш официалната формулировка и любезна информация за какво става въпрос. Аз от своя страна вече мога да формулирам първите си впечатления от мненията на близо 80-те участници. Първото от тях обаче е едно ужасно съмнение, че аз и съмишлениците не сме успeли да се изразим достатъчно ясно. Въпреки, че мъдрихме десетки дни и нощи тия пусти текстове, архитектура, инпут, аутпут (извинявай за чуждиците). Но факт е, че много от хората не ни разбират... Човек, който е размишлявал и е търсил изход на поне един проблем, изглежда разбира. Другите - много интелигентни, много начетени, многознаещи пишман-мислители се надпреварват да демонстрират интелекта си, пропускайки нещо съществено: да прочетат упътването към проекта. Пишат ги едни ..., ум да ти зайде. В изблик на гняв и известно отчаяние спретвам този памфлет:
-------------------------------------------------------------- - Абе земляк, виждаш ли с очите си, усещаш ли със сетивата си, че има някакъв проблем с образованието? Да или не? - ОК, вървим нататък: Виждаш ли ги тези четири категории хубостници, от които зависи образованието (учениците, учителите, системата, родителите)? - Много добре! Тоя проблем, дето си го съзрял, джанъм, е повече проблем за учениците или е повече за учителите? Или е проблем за родителите? Или цялата система куца? - Като е системата, ей тука нà, щракни! Това, дето ти е пред очите и дето го усещаш така силно със сетивата си (проблема, де), сред тези тука ли е? Да или не? - Абе-е-е-е-е ... - Гледай хубаво! - Не дрънкай глупости, ами ми кажи тука ли е или не. - Браво! Я, щракни тука в тази килийка ... А така. Сега ей тука напиши какво мислиш, че трябва да се промени (внимавай, че после ще те питам кой точно да го направи!), та да не се щура повече щерка ти като улава пет дни, ами да учи по най-хубавия уебник, да учи и научава. - Чичо, моля ти се, напъни се и напиши, без да се отплесваш много от темата за учебниците, какво щеше да направиш ТИ ако беше министър или министър председател, депутат, инспектор, директор или съдия. - Чичо! ... - Чичо! ЧИЧО!!! Айде майната ти, че ми писна! *** - Заповядайте, госпожа. То май сме набори, та предлагам на „ти” да си говорим? - И ти ли за образованието? - Хайде по същество,
че да има време и за другите. - Ама, сигурни ли сме, че като имат някой лев в
повече ще са по-... чистоплътни и по-авторитетни? - Виждаш ли? Не ще да е заплатата само. - Наборе, всички само за пари плачат. Питай един таксиметър дали му стигат парите, да видиш какво ще ти каже. После една касиерка и един учен питай, и един чиновник. Друго да предложиш как да го вържем за по-високите заплати? - По коя логика, любезна? Според кой механизъм повечето им парички за самообучение ще отидат, вместо за екскурзия до Грция, примерно? - Наборе, благоря ти! Хайде, че виждаш ли опашката. *** - Здравей момиченце. За училище ли ще си говорим? В кой клас си? - Много неприятно. И какво предлагаш?
Някаква идея? - Момиченце, дай да ти стисна ръката! И да запретваме ръкави, че имаме още много работа за вършене! С теб ще преобърнем света! *** ---> към ПРАГ за по-добро образование <--
ПАК ИНТЕРВЮЯвно от радиото са ме харесали ;) За един месец две интервюта!
(щракни върху картинката с микрофона за директно стартиране на плейъра) ИДЕИИдеята да събера тук разпиляната информация за собствеността и за ключовите фигури в българските медии засега остава замразена, читателю, но ако си журналист (особено в българска медия!) може да се свържеш с мен защото имам нужда от помощ и от ... акъл. Нямам време за преводи, а на бюрото ми стоят и чакат реда си статии на Аррундхати Рой, чиито публикации следя с особено внимание, и на двама-трима други индийски автори, които коментират хладнокръвно преизбирането на Буш. Там е и въведението на книгата на Дейвид Рандал Uniwersal journalist (на български би трябвало да звучи Универсален журналист), където между другото се казва:
Всеки вестник би трябвало да публикува ежедневно едно пояснение, което би звучало приблизително така: "Този вестник, със стотиците си хиляди думи, е продукт на 15-часовия труд на не безпогрешни хора, работещи в мрачни канцеларии, опитващи се да открият какво се е случило по света от хора, които понякога или не желаят да говорят или направо се противопоставят и пречат с всички сили. Съдържанието му се определя от многобройните субективни мнения на редови журналисти и на редактори, които са наясно с предразсъдъците на директора, на главния редактор, на собственика и на читателите. Обстоятелствата в някои от статиите се отдалечават значително от реалния контекст, защото в противен случай биха изглеждали ненавременни или по-малко сензационни. В някои случаи използваният език е точно избран за да постигне емоционално сътресение, вместо да внесе яснота. Някои от статиите са публикувани единствено за да привлекат рекламодатели."
|
| Новините от: |
| Анализи и коментари от: |
| Специално внимание: | Аг.за Българите в чужбина |
| Полезни връзки |
| посетител N° |
Последно актуализиране14.02.2005 12.21 ч |
за сигнали, коментари и идеи пишете ми
на
pavel_lazarov@yahoo.it