|
|
ДНЕВНИК
Вторник, 25 октомври 2005 г.
Пак дойдох късно на работа.
Тази липса на задачи ми разваля дисциплината ;)
По автобусите
само накипрени бабèта,
та се замислих над значението и
нюансите на думите
бабичка, баба,
бабè, бабка. Да, тук са бабèта,
в родопските села са бабички (тук-таме бабки); от моите баби
имам само най-мили спомени (бяха най-добрите баби за един внук!).
КНИГА ЗА ГОСТИ
Пусни своя коментар
Виж всички коментари
постоянни теми
>> Запетая
всички МОИ
*
За България, Италия, вярата и благоденствието
* Емигрантско Верую I
* Емигрантско Верую II
*
За пътя
към прозрението
Кратки
*Медиите под контрол?
* Благодарност
* Колко сме зле
* Вместо програма
* В търсене на ...
интервюTA и писма
* Интервю, април 2003 г.
* Война на невежеството
*
Оптимизъм и сметки
*
Радио България, януари 2005г.
Преведени автори
* Арундхати Рой
*
Амартая Сен
*
Вацлав Хавел
* Ноам Чомски
Препоръчвам горещо вестник
Българският Великден
|
Ето че реализирах идеята си
датирана юли 2003 г. Тогава в
Интернационале
- любимото ми седмично списание - четях една великолепна
статия препечатана от колумбийския El Malpensante.
Беше озаглавена „Град за всички” и бе подписана от бившия
кмет на Богота. Повече от две години потисках порива си да
преведа и да предоставя на вниманието ти, и задочно на
вниманието на всички (кандидат) кметове, ценните идеи и
гледната точка на човек явно разбиращ и от управление и от
урбанистика. Господата
Гаврийски, Велчев, Димитров, Борисов
и Герджиков и госпожата Дончева да погледнат на написаното
тук като на изискване за размисъл и действие по проблеми, по
които не обелват и думица, бидейки срамно неподготвени.
Всъщност, това, че не откривам свежи и компетентни мнения в
техните изяви, може да се дължи и на моята невъзможност да
ги следя отблизо - ще ме извинят. При всички положения,
казаното от колумбиеца
Енрике Пенялоза важи с ужасна сила за
деградиращата ни столица.
Този превод идва малко късно за
извънредните кметски избори в София, но съвсем навреме за
следващите редовни. Желанието ми е след година и половина
засегнатите теми да са в началото на всяка дискусия,
предизборна програма, план и действие, защото с това темпо,
и в познатата ни посока, столицата ни загива.
Най-накрая целият текст!
Четиво
за избиратели и (кандидат) кметове
Разрастването на големите градове е полезно за
малцина и вредно за мнозина.
Бившият кмет на Богота
представя една алтернатива.
Енрике Пенялоза,
Интернационале,
Италия, юли 2003 г.
Адам Смит, знаменитият
философ-моралист, твърдеше, че да бъдеш егоист не е нещо
лошо. Обясняваше, че когато една личност се опитва да се
сдобие с лични облаги в края на краищата положителния ефект
се разпростира върху цялото общество, което може да
разполага с все по-добри стоки на все по-ниски цени. Виждането
за социалната организация, базирана на личното забогатяване
без намесата на държавата, изглежда се възражда по-силно от
всякога след падането на комунизма. Но тази формула не
винаги е ефикасна: ако корабокрушенците се опитват да се
наместят всички в най-близката спасителна лодка просто ще я
потопят. По същия начин, ако всички граждани решат да
използват колите си в най-натоварените часове, в крайна
сметка, само ще влошат качеството на живота в града си. В
един голям град е немислимо да се допусне нерегламентираното
преследване на личния комфорт. С други думи:
наложителна е намесата на градската управа; нужни са
правила, които да регулират например височината на сградите
или широчината на улиците или на тротоарите. Има и други
случаи, в които прилагането на принципите на Адам Смит не би
довело до нищо добро. В много случаи колективното
потребление е в състояние да произведе повече благосъстояние
от индивидуалното: ако купувахме по-малко нови дрехи и
автомобили и ако в нашите градове имаше повече паркове,
библиотеки и приветливи обществени пространства, вероятно
щеше да бъде по-добре за всички. Задача на местната управа е
да стимулира колективния начин на потребление посредством
данъците и обществените поръчки.
МОДЕЛ И ИДЕАЛ
Почти навсякъде в
развиващите се страни, досега се опитвахме да копираме
модела на най-развитите градове или нации и особено много на
Съединените Щати, чийто растеж се е характеризирал повече с
грижи за движението на автомобилите отколкото с грижи за
щастието на децата. Но причината нашите градове да не
приличат на американските е по-скоро в липсата на средства,
отколкото в един съзнателно формулиран различен модел.
Нашето относително закъснение може да се окаже предимство,
защото позволява да се поучим от чуждите грешки и да строим
градове съобразени с нашите желания и дадености.
Градското развитие
през последните 90 години е било диктувано в най-голяма
степен от високите и средните слоеве в обществото, които са
се радвали на
преимуществата на от съществуващия модел, но
днес е ясно, че ако не се вземат драстични мерки,
икономическото развитие, вместо да подобрява качеството на
живот и условията за реализация на жителите на един град, ще
увеличава още повече изолацията и неравноправието, водейки
до преки негативни последици върху самочувствието на всички.
С други думи, организацията на градския живот може да бъде
силно оръжие за създаване на общество основано върху
пълноправието; може да направи възможно надделяването на
обществения над егоистичния интерес.
>> ЦЯЛОТО >>
ГЛАС
Юлиан Попов е моят брат близнак (
... по-голям брат близнак ;) ) и бъдещ Министър на
образованието на Република България ... след, да кажем,
7-8 години. Аз ще му бъда заместник ;) Майтапът на
страна, днешната му статия е забележителна и казва неща,
които трябва да влезнат в ушите на всички ни още днес!
За да изискаме бързи управленски действия, с наше
участие(!), още утре! Неук човек лесно се управлява и
лесно се убеждава, че съседа му е звяр; лесно му се
пробутва калашник в ръцете в името на ... безумни
глупости. "Да научим английски и турски!" - казва Юлиан.
Аз добавям също гръцки, румънски и сръбски, т.е.
съседските езици. Да се разбираме по-добре помежду си,
да бъдем добри съседи, та и животът ни да е по-малко
сложен!
Четириезичната България
Ако не сме европейци, а сме в
Европейския съюз, само ще се потиснем, комплексите ни ще
се надуят като стомасите на преяли френски гъски, ще се
почувстваме импотентни, нежелани и недолюбени
Юлиан Попов във
в. Дневник (препечатка
в Още Инфо)
... Масовото знание на
английски значително ще намали необходимостта от
разнообразни полуконсултанти, които идват в България просто
за да разкажат как хората живеят по света; ще даде
възможност на малкия бизнес да влезе в преки контакти с
международни клиенти и доставчици; ще намали необходимостта
от допълнителен административен персонал; ще повиши
качеството на туристическите услуги, ще засили конкуренцията
и конкурентоспособността. Друг език просто не може да свърши
подобна работа.
Толкова за другите.
Сега за себе си. Българинът не може да си остане само с един
език, пък бил той и английски. Кой друг език трябва да бъде
въведен, макар и не като задължителен, а като избираем, в
училищата? Логичният избор за втори европейски език в
българското училище е също така очевиден. Турски.
Десет процента от населението така или иначе говорят турски.
Факултативно изучаване
на турски е не само най-добрият начин за българите да
разберат какво става в собствения им двор, то е също шанс за
българските турци да навлязат в образователната система, а
за техните деца - да се придвижват из страната без заплаха,
че могат да загубят етническата си идентичност. Не е и без
значение, че Турция (каквото и да си мислят австрийците) ще
влезе след 15 години в Европейския съюз. Познаването на
турския език и култура отвъд обичайните казармени повиквания
от типа „не им обръщай гръб" ще даде на онези, които
проявяват интерес - културен или търговски - към тази
страна, шанс да навлязат дълбоко в нея и да извлекат и
културна и търговска полза.
>> цялото >>
ПРОМИВКА НА МОЗЪК
Ето една новина, която ми предизвиква ужасна болка,
тревога и гняв. Засега я оставям без коментар, но
обещавам да го направя. Обещавам!
За
да се намали потреблението на цигари,
през 2009 година кутията ще струва 4 лева
73% от тийнейджърите в България пушат редовно
в. Черно море, 30.09.2005 г.
От здравното
министерство съобщиха, че 73% от тийнейджърите в България
пушат редовно. За да се намали потреблението на цигари, през
2009 година кутията ще струва 4 лева.
Всяко трето дете на 16
години у нас редовно пуши, алармира министърът на
здравеопазването проф. Радослав Гайдарски по време на
регионална конференция за политическа подкрепа на Рамковата
конвенция за контрол върху тютюна.
Близо 10,5 % от
14-годишните деца, 20,7 на сто от 15-годишните и 32,6 на сто
от 16-годишните пушат, уточни Гайдарски. 68,5 процента от
децата са изложени на пасивно тютюнопушене. Жените пушачки,
които през 1996 година са били 16,3 на сто, са се увеличили
на 22,8% през 2001 година, отчете здравното министерство.
Според проф. Гайдарски промени в нормативната уредба няма да
ограничат тютюнопушенето. Необходимо е просто тя стриктно да
бъде спазвана, категоричен е министърът. България подписа
Конвенцията преди две години.
Правителството одобри
документа с предложение да бъде ратифициран от Народното
събрание. Така страната ни синхронизира своето
законодателство с директивите на Европейския съюз за контрол
на тютюна. България е задължена да въведе промени на
данъчната и ценовата политика за намаляване търсенето и
предлагането на тютюневи изделия. Трябва да бъде упражнен
контрол върху съдържанието на папиросите, забрана на
продажбата им на непълнолетни, както и на трансгранична
реклама, промоция и спонсорство, допълни министър Гайдарски.
Увеличаването на актива на тютюневите изделия ще доведе до
неколкократно увеличаване на цените на цигарите, каза д-р
Маша Гаврилова от Министерството на здравеопазването. Тя
уточни, че в Народното събрание в момента се обсъжда и
законът за акцизите. Ако една кутия цигари преди две-три
години е струвала 86 ст., през 2009 година тя ще струва 4,01
ст., обясни Гаврилова. Увеличението на цените ще намали
потреблението на цигарите и тютюнопушенето, допълни тя. През
следващата година част от дейностите по програмата за борба
с тютюнопушенето ще бъдат финансирани със средства от
акцизите върху тютюневите изделия и спиртните напитки,
допълни Гаврилова.
ГЛАС
Изкопирвам тези мъдри думи и ги оставям на твоето
внимание за по-дълго време в
друга
страница тук (в. СЕДЕМ, за съжаление, няма навика да
оставя статиите си достъпни и след излизането на новите
броеве)
Искреността не може да се замени с никакви медийни
патерици
Възмущава ме съзнателната пошлост
Деян Енев в разговор с Иво Беров във
в. “Седем”, 4 октомври 2005 г.
- Може ли
действителността да бъде по-измислена от литературата?
Кои са според теб най-големите измислици в българската
действителност?
- Съществува много
особена, страшна, мистична връзка между художественото
слово, или по-общо казано, изкуството и действителността. И
писателят трябва добре да осъзнава това. Не завиждам на
творците, които дръзват да надничат без съдбоносна задача в
преизподнята. Общество, в което критичният праг между
измислица и действителност е нарушен, е изпаднало в колапс.
Ще дам два примера: може би малцина си спомнят, че дечицата
от "Индиго" се бяха стекли там заради концерт на някакви
рапъри. На плаката за концерта беше изобразен скелет с коса.
Вторият пример - могъщият Холивуд десетилетия наред
реализираше във филмите си все по-зашеметяващи катастрофични
зрелища, включително сблъсък на самолет с небостъргач. Но
дойде 11 септември... Тъй че ролята на литературата е не да
дразни и да предизвиква действителността, а да превръща,
както казва Димитър Коруджиев на едно място, разпада в
съзиждане. Именно тази литература според мен остава.
- Ще станат ли
читателите на художествена литература секта, както станаха
секта слушателите на класическа музика?
- Нали не си
представяш света като концертна зала? Процентът на четящите
добра художествена литература, общо-взето, си стои във
времето един и същ. Тъй че не трябва да се вайкаме. Тук има
друго - преди литературата изпълняваше функции, които сега
са иззети от медиите, затова нейната роля привидно ни се
струва по-незначителна. Но това е все същата стара нейна
роля – да задава маркерите на градивната човешка личност.
Въпросът е да не се скъса нишката - след като ученикът е
прочел "Железният светилник" или Йовков, да има къде да
стъпи и в съвременността. Уверявам те в едно, наблюдавайки
моите деца и техните съученици – които от тях прочетоха
“Железният светилник” и Йовков, не съжаляваха. ...
>> цялото
в препечатка>>
КОМЕНТАР
Социалистическата партия няма шанс в София
За Татяна Дончева и симпатиите към нея
Мое от 28.09.2005 г.
Знаеш, че обикновено не се произнасям по конкретен политически повод, но
този път е различно, читателю. Сядам да напиша тези редове защото желая
да ти споделя своето недоумение породено от коментарите, че социалистката
Дончева била "умна" и "много печена", понеже подреждала политиците
независимо дали са или не са от нейната партия; и колко била смела и
достойна, че казала, че Станишев за премиер не ставал. Съгласен съм, че
са малко политиците, които си позволяват да се държат така, но
другарката Татяна съвсем не е единствената пряма, само че родните медии
са си я нарочили за любимка, а нашенецът-лапнишаран така и не е свикнал
да търси сам информация (да не говорим за анализирането й и достигането
до правдоподобни заключения!).
И така, сервират ни новината, че борбата за поста на столичен кмет ще е
между "печената" Дончева - депутат от Българската социалистическа партия
- и още по-"печения" Борисов - доскоро лице и, за мое съжаление, мозък
на Министерство на вътрешните работи на Република България. Трябва ли да
обяснявам и на теб доколко горните организации са проводници и
застъпници на интересите на най-големите престъпници? Не вярвам. Дори
вярвам, че ти отдавна си наясно, че лигавия Борисов е, само в най-добрия
случай, една мижитурка, имаща нужда от демонстративни акции (за залавяне
на ... бедни фалшификатори или трафиканти, например) след всяка критика
от авторитетна международна институция. През междинната хипотезата за
най-чистосърдечно бездарие, стигаме до най-зловещата: за заиграване и
заговорничене с престъпниците. Доказателствата? Остави тази работа. Аз
не съм следовател, нито пък съм журналист, дето с това си изкарва
прехраната, но имам сетива и разум, и съм алергичен към всякаква
промивка на мозък, та ги виждам тези неща. Телевизионните изяви ала Биг
брадър и кокетниченето с разни румени репортерки са вече ясен индикатор
за ценностите на независимия (!?) кандидат за кмет. За него толкова.
Обратно към социалистката.
Милата Дончева! Тя поне е пряма, но това не стига. И още повече не
стига, когато зад нея е стогодишната й партия, опитала се да затрие
България на два пъти за 60 години, и когато президентът-социалист
Седефчов се кефи без свян на всяко безумие от страна на другите
институции, понеже румените репортерки се дотътрят пак при него.
Цинизмът на социалистите е изключителен! Той сам анулира всякаква
симпатия към другарката Дончева, но има и друго: безжалостните критики
на червената правистка са само и единствено цирк за пред отегчената
публика - български народ. Злъчните й коментари не хващат декиш в
БСП-то, но се харесват много на хората зяпащи "По света и у нас". Като е
толкова умна и пряма да беше казала на партийния си пленум, че е гавра
да се подарява на Доган още, и още, и още власт, па да я бяха и
послушали! Не! "Татянчето нека говори по телевизията, там хората ще
видят с какви хора, с какви к а д р и разполага партията.
Ние да раздадем ордените на най-личните и да слушаме тях, че те наистина
вършат работа."
Не се заблуждавай! Историята за Борисов алтернатива на Дончева, и
обратното, е замислена в същата подла глава, която лансира лозунга "НДСВ
алтернатива на БСП". Същата! И Същата измама очаква софиянци! Дали
ще се вържат и този път?
Ето тук версията на социалистката. У мен предизвиква тъжен смях.
|
|
