Добре дошли в

ПРОБУЖДАНЕ

сайта на Павел Лазаров!

МОЛИТВА

ДНЕВНИК

Петък, 16 септември 2005г.

Мързелувам, а би трябвало да уча международните стандарти.

Тази седмица се изнизва неусетно (някои дни направо ми се губят). Причината за това ще да е в еднообразието на ежедневието ми - от работа вкъщи, бърза вечеря и книга.

КНИГА ЗА ГОСТИ

Пусни своя коментар

Виж всички коментари

постоянни теми

>> Запетая

всички МОИ

* За България, Италия, вярата и благоденствието

* Емигрантско Верую I

* Емигрантско Верую II

Кратки

* Медиите под контрол?

интервюTA и писма

* Интервю, април 2003г.

* Война на невежеството

* Оптимизъм и сметки

* Радо Отзвук, дек.2004г.

* Радио България, януари 2005г.

Преведени автори

* Арундхати Рой

* Амартая Сен

* Вацлав Хавел

* Ноам Чомски

Препоръчвам горещо вестник

Българският Великден

ГЛАС

Тазседмичната статия на Иво Беров на 15-та страница на вестник СЕДЕМ е върховна! Върховна!

Корупция и престъпност - в зловещ разгул

Медии разпространяват културата на мутрите и бандитизма

Същият вестник, който след бой на мутри в дискотека при управлението на ОДС написа на първа страница огромното заглавие “Гангстерска война в България”, сега, след убийството на Илиев и след бандитската престрелка в кв.”Надежда”, с огромни букви на първа страница написа статия за комарите по Черноморието.

Беше зловещо и пошло. Беше причудливо и гадно. Дори леко смешно, въпреки смъртта. Погребението на криминалното величие Георги Илиев.

Погребение, на което гардеробовидни човешки телеса с черни потници се опитват да изстискат нещо сълзоподобно от иначе винаги подозрителните си и мрачни очи. Но успяват само да изкривят вежди в насилена печал и с несъответстващи на телесата им нежни гласчета да изломотят нещо, което би трябвало да излезе скръбно, а излиза само несвързано.

Между гардеробовидните бабаити някак по готически извратено се люшка съблазнително очертаната от прилепнало черно трико снага на опечалена мутреса, овесила върху скърбящата си гръд огромен сребърен кръст. Навремени тя кокетливо поднася бяло кърпе към тъмните си очила, за да предотврати стичането на някоя случайна сълза, която обаче все не успява да се стече, нито случайно, нито нарочно.

>> цялото >>

Справедливостта като чувство

Да се доверим на свидетеля, който понякога греши, но никога не лъже

Любомир Левчев във в. Стандарт от 09 септември 2005 г.

Преди да стане закон или действие, справедливостта е чувство. А чувството гледа отвътре. Да кажем още, че това е най-благородното човешко проявление. Днес такива думи звучат старомодно и досадно. Подобно излизане от мода е опасно. Защото справедливостта е закон, който се носи в сърце, а не в кодекс. Справедливостта превръща знанието в мъдрост. Върху справедливостта е основана човешката цивилизация...

Дори и да събудим снизходителни усмивки, добре е да помислим за тези неща днес, когато нашето българско правосъдие се гледа отвън с тревожна критичност.

Под такава строга лупа хартията се запалва. Палят се и опасни страсти

Защо не се разкриват големите престъпления? Защо убийците не се страхуват, а се страхуват свидетелите? Защо измамниците печелят, а честните губят? Защо корупцията е по-силна от властта? Защо?... Защото законите, въодушевени от деструкцията, трябваше да бъдат заменени със закони на съзиданието. Но това не е станало. А общността, към която искаме да се присъединим, поставя условие за синхронизиране на правовия ред. Съвършени или не, законите, налагани отвън, имат една голяма слабост - те не са твои, те не са родени от твоето чувство за справедливост. Вносните закони винаги са се сблъсквали с обичайното право и са се борили с него цели векове. ...

>> цялото >>

БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Две (тревожни) думи за съвременния роден език

Някои размисли относно езика, на който общуваме

Ето го! Най-накрая в ръцете ми е пособие, което обяснява просто и ясно правилата в родната реч. Без гениалности и помпозност, без оригиналничене и увъртания.

„Български език. Учебник за педагогическите училища за начални учители”
Държавно издателство „Народна просвета”, София 1955 г.

За да го намеря ми бяха нужни две години, през които неведнъж си навличах гнева на книгопродавци всезнайковци. „Това е, друго н я м а!” отвръщаха ми троснато повечето пъти, предлагайки ми всякакви измишльотини озаглавени Българска граматика, Граматика на българския език и техните производни. Всички онези „ръководства” започваха по един и същи начин и декларираха една и съща похвална амбиция: да внесат яснота там където популярни вестници, телевизия и масова култура (разбирай „чалга”) са спуснали мъглата на посредствеността. Похвално! Но едно е намерението, съвсем друго е изпълнението. В резултат на общите „усилия” мъглата си е пак тук, а ние, лутащите се бедни ползватели на българския език – пак излъгани. (Сефте! - ще каже някой.)

А езикът е най-силното ни изразно средство! От това доколко се изразяваме добре зависи дали ще се разберем помежду си; дали ще изградим критично отношение към реалността или ще се оставим да ни мамят; дали ще успеем да формулираме и отстояваме собствена позиция или ще бъдем вечно част от стадото. Става въпрос за качеството на общуване помежду ни, а не просто за перфектен правопис, като свидетелство за културата на един автор! Правя това пояснение защото съм бил обект на разрушителни критики по повод стила и три правописни грешки в една покана за участие в общественозначим проект. ... Да, не понасям някой да ме заклеймява като „некомпетентен” или „неспособен да реализира” даден проект само заради правописните грешки (понеже били „п о к а з а т е л н и”!). Спазването на езиковата норма е нещо важно, но повече за да се разберем, отколкото за да демонстрираме някаква грамотност. Много по-показателни, според мен, са стила и идеята на един текст. Тук е мястото да споделя възмущението и загрижеността си от малтретирането на българския читател с бликащия от периодичния ни печат грешен, циничен и просташки език (и тук наистина не зная дали журналистите подражават на Слави Трифонов или обратното). Единствените останали четливи вестници са "Капитал", "Дневник" и "Пари" и донякъде "Сега", но затова пък са много скучни. Във великолепната си книга "The universal journalist" Д.Рандал твърди, че е невъзможно един вестник да стане популярен ако не е забавен за читателя, бил той търговец, чиновник или работник. Аз, естествено, се съгласявам. Ето, един всекидневник, комбинация от в."Дневник" и в."24 часа" - политика и бизнес от първия, хроника от втория – би бил на висота.

ЛЯТОТО

Пет теми от отминалото лято

Едната е политиката или нечистоплътността на болшинството от народните избраници и на съответните им партии.

Втората е българският език или (не)умението човешко да се изразява това, което се мисли (при положение, че се мисли, естествено).(Темата е започната по-горе.) Идеята ми е да прехвърля в интернет най-доброто от повече граматики на българския език издадени от 55-та година насам. Много е интересен увода на издадената през онази година граматика от иначе автори с неподлежащ на съмнение авторитет. Започва с цитат на Й.В. Сталин изказал се компетентно и по тази тема!?!

Третата - моите ремонти, които всъщност са част от моя глобален проект „завръщане”. Разбираш, че едва ли бих се занимавал с такива дейности ако нямах желание час по-скоро да събера миланските си куфари, за да се върна да живея и работя у дома. Желая да ти разкажа за емоциите на „чужденеца” новодомец, на който лятото му е свидно, та му е малко тъпо да се напъва и през отпуската. Всъщност битката е тежка защото е на два фронта и защото генералите са ... двама.

Четвъртата е ... пак(!) пагубната неспособност на масовия нашенец да съзре собствената си роля в цялостната жалка картина на обществения и политическия ни живот. Тук желая да отворя разговор за "магическите сили", които дават власт в ръцете на долнопробни душици на пук на възмущението на мнозинството българи. Забележи, че когато казвам българи имам в предвид всички които имат правата и задълженията на български граждани! Ще стане дума и за това как харчим париците си, та отиват все при бандитите.

Петата, която може и да смеся с горната, е ... "циганите". Няма как и аз да не кажа своето след всички възмутени, угнетени, наводнени, потърпевши, бивши и настоящи обидени, наежени, пренебрегнати и тям подобни. Съждението ми е простичко и произтича от дълбокото ми убеждение, че проблема съществува, но е индикатор, а не причина за кризата, което означава, че далеч не е проблем номер 1 на България. И че забрани и санкции, които се изразяват в глоби и затвор, не носят подобрения. Ефективните мерки са други, но изискват фантазия (понеже ЕС рецепти по тази тема НЯМА!), добронамереност, здрава ръка („здрава” да не се бърка с „мускулеста” на разположение вече на популярен главен секретар на важно българско министерство!) и обществена подкрепа.

Желая да ти опиша идеалния свят респективно на един средно-статистически нашенец, на един циганин, на един български турчин и моя личен (онзи на престъпниците го виждаш ежедневно, та не ще го описвам особено подробно). Да видим дали и как всяка от тези фантазии влиза в конфликт с другите, за да разберем заедно защо не става и, което е по-важно, да видим дали наистина не можем да направим нещо по достойното си съвместно съществуване.

Ще направя каквото е по силите ми да ти предложа всичко това през идните седмици.