Добре дошли в

ПРОБУЖДАНЕ

сайта на Павел Лазаров!

МОЛИТВА

ДНЕВНИК

Четвъртък 27 октомври 2005 г.

Днес в полицията съвсем се бях сащисал. Не намирах едно глупаво заявление, измежду други 50, и полудявах при мисълта, че мога да пропусна и този път да подам вездесъщите документи на жена си. Намерих го треперещ и, О ЧУДО(!), успяхме! :)

Който не е спал пред италианските участъци трудно ще ме разбере.

КНИГА ЗА ГОСТИ

Пусни своя коментар

Виж всички коментари

постоянни теми

>> Запетая

всички МОИ

* За България, Италия, вярата и благоденствието

* Емигрантско Верую I

* Емигрантско Верую II

* За пътя към прозрението

Кратки

*Медиите под контрол?

интервюTA и писма

* Интервю, април 2003 г.

* Война на невежеството

* Оптимизъм и сметки

* Радио България, януари 2005г.

Преведени автори

* Арундхати Рой

* Амартая Сен

* Вацлав Хавел

* Ноам Чомски

Препоръчвам горещо вестник

Българският Великден

ПРОЧЕТЕНО ЗА ТЕБ

През юли 2003 г. в любимото ми седмично списание Интернационале четях една великолепна статия препечатана от колумбийския El Malpensante. Беше озаглавена „Град за всички” и бе подписана от бившия кмет на Богота. Повече от две години търсех време да я преведа и ето ... На твоето внимание, и задочно на вниманието на всички (кандидат) кметове, ценните идеи и гледната точка на човек явно разбиращ и от управление и от урбанистика.

Господата Гаврийски, Велчев, Димитров, Борисов и Герджиков и госпожата Дончева да погледнат на написаното тук като на изискване за размисъл и действие по проблеми, по които не обелват и думица, бидейки срамно неподготвени. Всъщност, това, че не откривам свежи и компетентни мнения в техните изяви, може да се дължи и на моята невъзможност да ги следя отблизо - ще ме извинят. При всички положения, казаното от колумбиеца Енрике Пенялоза важи с ужасна сила за деградиращата ни столица.

Този превод идва малко късно за извънредните кметски избори в София, но съвсем навреме за следващите редовни. Желанието ми е след година и половина засегнатите теми да са в началото на всяка дискусия, предизборна програма, план и действие, защото с това темпо, и в познатата ни посока, столицата ни загива.

колоездачи

Четиво за избиратели и (кандидат) кметове

Разрастването на големите градове е полезно за малцина и вредно за мнозина.

Бившият кмет на Богота представя една алтернатива.

Енрике Пенялоза, Интернационале, Италия, юли 2003 г.

Адам Смит, знаменитият философ-моралист, твърдеше, че да бъдеш егоист не е нещо лошо. Обясняваше, че когато една личност се опитва да се сдобие с лични облаги в края на краищата положителния ефект се разпростира върху цялото общество, което може да разполага с все по-добри стоки на все по-ниски цени. Виждането за социалната организация, базирана на личното забогатяване без намесата на държавата, изглежда се възражда по-силно от всякога след падането на комунизма. Но тази формула не винаги е ефикасна: ако корабокрушенците се опитват да се наместят всички в най-близката спасителна лодка просто ще я потопят. По същия начин, ако всички граждани решат да използват колите си в най-натоварените часове, в крайна сметка, само ще влошат качеството на живота в града си. В един голям град е немислимо да се допусне нерегламентираното преследване на личния комфорт. С други думи: наложителна е намесата на градската управа; нужни са правила, които да регулират например височината на сградите или широчината на улиците или на тротоарите. Има и други случаи, в които прилагането на принципите на Адам Смит не би довело до нищо добро. В много случаи колективното потребление е в състояние да произведе повече благосъстояние от индивидуалното: ако купувахме по-малко нови дрехи и автомобили и ако в нашите градове имаше повече паркове, библиотеки и приветливи обществени пространства, вероятно щеше да бъде по-добре за всички. Задача на местната управа е да стимулира колективния начин на потребление посредством данъците и обществените поръчки.

МОДЕЛ И ИДЕАЛ

Почти навсякъде в развиващите се страни, досега се опитвахме да копираме модела на най-развитите градове или нации и особено много на Съединените Щати, чийто растеж се е характеризирал повече с грижи за движението на автомобилите отколкото с грижи за щастието на децата. Но причината нашите градове да не приличат на американските е по-скоро в липсата на средства, отколкото в един съзнателно формулиран различен модел. Нашето относително закъснение може да се окаже предимство, защото позволява да се поучим от чуждите грешки и да строим градове съобразени с нашите желания и дадености.

Градското развитие през последните 90 години е било диктувано в най-голяма степен от високите и средните слоеве в обществото, които са се радвали на преимуществата на от съществуващия модел, но днес е ясно, че ако не се вземат драстични мерки, икономическото развитие, вместо да подобрява качеството на живот и условията за реализация на жителите на един град, ще увеличава още повече изолацията и неравноправието, водейки до преки негативни последици върху самочувствието на всички. С други думи, организацията на градския живот може да бъде силно оръжие за създаване на общество основано върху пълноправието; може да направи възможно надделяването на обществения над егоистичния интерес.

>> ЦЯЛОТО >>

ГЛАС

Юлиан Попов е моят брат близнак ( ... по-голям брат близнак ;) ) и бъдещ Министър на образованието на Република България ... след, да кажем, 7-8 години. Аз ще му бъда заместник ;) Майтапът на страна, днешната му статия е забележителна и казва неща, които трябва да влезнат в ушите на всички ни още днес! За да изискаме бързи управленски действия, с наше участие(!), още утре! Неук човек лесно се управлява и лесно се убеждава, че съседа му е звяр; лесно му се пробутва калашник в ръцете в името на ... безумни глупости. "Да научим английски и турски!" - казва Юлиан. Аз добавям също гръцки, румънски и сръбски, т.е. съседските езици. Да се разбираме по-добре помежду си, да бъдем добри съседи, та и животът ни да е по-малко сложен!

Юлиан Попов

Четириезичната България

Ако не сме европейци, а сме в Европейския съюз, само ще се потиснем, комплексите ни ще се надуят като стомасите на преяли френски гъски, ще се почувстваме импотентни, нежелани и недолюбени

Юлиан Попов във в. Дневник (препечатка в Още Инфо)

... Масовото знание на английски значително ще намали необходимостта от разнообразни полуконсултанти, които идват в България просто за да разкажат как хората живеят по света; ще даде възможност на малкия бизнес да влезе в преки контакти с международни клиенти и доставчици; ще намали необходимостта от допълнителен административен персонал; ще повиши качеството на туристическите услуги, ще засили конкуренцията и конкурентоспособността. Друг език просто не може да свърши подобна работа.

Толкова за другите. Сега за себе си. Българинът не може да си остане само с един език, пък бил той и английски. Кой друг език трябва да бъде въведен, макар и не като задължителен, а като избираем, в училищата? Логичният избор за втори европейски език в българското училище е също така очевиден. Турски. Десет процента от населението така или иначе говорят турски.

Факултативно изучаване на турски е не само най-добрият начин за българите да разберат какво става в собствения им двор, то е също шанс за българските турци да навлязат в образователната система, а за техните деца - да се придвижват из страната без заплаха, че могат да загубят етническата си идентичност. Не е и без значение, че Турция (каквото и да си мислят австрийците) ще влезе след 15 години в Европейския съюз. Познаването на турския език и култура отвъд обичайните казармени повиквания от типа „не им обръщай гръб" ще даде на онези, които проявяват интерес - културен или търговски - към тази страна, шанс да навлязат дълбоко в нея и да извлекат и културна и търговска полза.

>> цялото >>

ПРОМИВКА НА МОЗЪК

Ето една новина, която ми предизвиква ужасна болка, тревога и гняв. Засега я оставям без коментар, но обещавам да го направя. Обещавам!

За да се намали потреблението на цигари,
през 2009 година кутията ще струва 4 лева

73% от тийнейджърите в България пушат редовно

в. Черно море, 30.09.2005 г.

От здравното министерство съобщиха, че 73% от тийнейджърите в България пушат редовно. За да се намали потреблението на цигари, през 2009 година кутията ще струва 4 лева.

Всяко трето дете на 16 години у нас редовно пуши, алармира министърът на здравеопазването проф. Радослав Гайдарски по време на регионална конференция за политическа подкрепа на Рамковата конвенция за контрол върху тютюна.

Близо 10,5 % от 14-годишните деца, 20,7 на сто от 15-годишните и 32,6 на сто от 16-годишните пушат, уточни Гайдарски. 68,5 процента от децата са изложени на пасивно тютюнопушене. Жените пушачки, които през 1996 година са били 16,3 на сто, са се увеличили на 22,8% през 2001 година, отчете здравното министерство. Според проф. Гайдарски промени в нормативната уредба няма да ограничат тютюнопушенето. Необходимо е просто тя стриктно да бъде спазвана, категоричен е министърът. България подписа Конвенцията преди две години.

Правителството одобри документа с предложение да бъде ратифициран от Народното събрание. Така страната ни синхронизира своето законодателство с директивите на Европейския съюз за контрол на тютюна. България е задължена да въведе промени на данъчната и ценовата политика за намаляване търсенето и предлагането на тютюневи изделия. Трябва да бъде упражнен контрол върху съдържанието на папиросите, забрана на продажбата им на непълнолетни, както и на трансгранична реклама, промоция и спонсорство, допълни министър Гайдарски. Увеличаването на актива на тютюневите изделия ще доведе до неколкократно увеличаване на цените на цигарите, каза д-р Маша Гаврилова от Министерството на здравеопазването. Тя уточни, че в Народното събрание в момента се обсъжда и законът за акцизите. Ако една кутия цигари преди две-три години е струвала 86 ст., през 2009 година тя ще струва 4,01 ст., обясни Гаврилова. Увеличението на цените ще намали потреблението на цигарите и тютюнопушенето, допълни тя. През следващата година част от дейностите по програмата за борба с тютюнопушенето ще бъдат финансирани със средства от акцизите върху тютюневите изделия и спиртните напитки, допълни Гаврилова.

ГЛАС

Изкопирвам тези мъдри думи и ги оставям на твоето внимание за по-дълго време в друга страница тук (в. СЕДЕМ, за съжаление, няма навика да оставя статиите си достъпни и след излизането на новите броеве)

Искреността не може да се замени с никакви медийни патерици

Възмущава ме съзнателната пошлост

Деян Енев в разговор с Иво Беров във в. “Седем”, 4 октомври 2005 г.

- Може ли действителността да бъде по-измислена от литературата? Кои са според теб най-големите измислици в българската действителност?

- Съществува много особена, страшна, мистична връзка между художественото слово, или по-общо казано, изкуството и действителността. И писателят трябва добре да осъзнава това. Не завиждам на творците, които дръзват да надничат без съдбоносна задача в преизподнята. Общество, в което критичният праг между измислица и действителност е нарушен, е изпаднало в колапс. Ще дам два примера: може би малцина си спомнят, че дечицата от "Индиго" се бяха стекли там заради концерт на някакви рапъри. На плаката за концерта беше изобразен скелет с коса. Вторият пример - могъщият Холивуд десетилетия наред реализираше във филмите си все по-зашеметяващи катастрофични зрелища, включително сблъсък на самолет с небостъргач. Но дойде 11 септември... Тъй че ролята на литературата е не да дразни и да предизвиква действителността, а да превръща, както казва Димитър Коруджиев на едно място, разпада в съзиждане. Именно тази литература според мен остава.

- Ще станат ли читателите на художествена литература секта, както станаха секта слушателите на класическа музика?

- Нали не си представяш света като концертна зала? Процентът на четящите добра художествена литература, общо-взето, си стои във времето един и същ. Тъй че не трябва да се вайкаме. Тук има друго - преди литературата изпълняваше функции, които сега са иззети от медиите, затова нейната роля привидно ни се струва по-незначителна. Но това е все същата стара нейна роля – да задава маркерите на градивната човешка личност. Въпросът е да не се скъса нишката - след като ученикът е прочел "Железният светилник" или Йовков, да има къде да стъпи и в съвременността. Уверявам те в едно, наблюдавайки моите деца и техните съученици – които от тях прочетоха “Железният светилник” и Йовков, не съжаляваха. ...

>> цялото в препечатка>>

КОМЕНТАР

Социалистическата партия няма шанс в София

За Татяна Дончева и симпатиите към нея

Мое от 28.09.2005 г.

Знаеш, че обикновено не се произнасям по конкретен политически повод, но този път е различно, читателю. Сядам да напиша тези редове защото желая да ти споделя своето недоумение породено от коментарите, че социалистката Дончева била "умна" и "много печена", понеже подреждала политиците независимо дали са или не са от нейната партия; и колко била смела и достойна, че казала, че Станишев за премиер не ставал. Съгласен съм, че са малко политиците, които си позволяват да се държат така, но другарката Татяна съвсем не е единствената пряма, само че родните медии са си я нарочили за любимка, а нашенецът-лапнишаран така и не е свикнал да търси сам информация (да не говорим за анализирането й и достигането до правдоподобни заключения!).

И така, сервират ни новината, че борбата за поста на столичен кмет ще е между "печената" Дончева - депутат от Българската социалистическа партия - и още по-"печения" Борисов - доскоро лице и, за мое съжаление, мозък на Министерство на вътрешните работи на Република България. Трябва ли да обяснявам и на теб доколко горните организации са проводници и застъпници на интересите на най-големите престъпници? Не вярвам. Дори вярвам, че ти отдавна си наясно, че лигавия Борисов е, само в най-добрия случай, една мижитурка, имаща нужда от демонстративни акции (за залавяне на ... бедни фалшификатори или трафиканти, например) след всяка критика от авторитетна международна институция. През междинната хипотезата за най-чистосърдечно бездарие, стигаме до най-зловещата: за заиграване и заговорничене с престъпниците. Доказателствата? Остави тази работа. Аз не съм следовател, нито пък съм журналист, дето с това си изкарва прехраната, но имам сетива и разум, и съм алергичен към всякаква промивка на мозък, та ги виждам тези неща. Телевизионните изяви ала Биг брадър и кокетниченето с разни румени репортерки са вече ясен индикатор за ценностите на независимия (!?) кандидат за кмет. За него толкова. Обратно към социалистката.

Милата Дончева! Тя поне е пряма, но това не стига. И още повече не стига, когато зад нея е стогодишната й партия, опитала се да затрие България на два пъти за 60 години, и когато президентът-социалист Седефчов се кефи без свян на всяко безумие от страна на другите институции, понеже румените репортерки се дотътрят пак при него. Цинизмът на социалистите е изключителен! Той сам анулира всякаква симпатия към другарката Дончева, но има и друго: безжалостните критики на червената правистка са само и единствено цирк за пред отегчената публика - български народ. Злъчните й коментари не хващат декиш в БСП-то, но се харесват много на хората зяпащи "По света и у нас". Като е толкова умна и пряма да беше казала на партийния си пленум, че е гавра да се подарява на Доган още, и още, и още власт, па да я бяха и послушали! Не! "Татянчето нека говори по телевизията, там хората ще видят с какви хора, с какви к а д р и разполага партията. Ние да раздадем ордените на най-личните и да слушаме тях, че те наистина вършат работа."

Не се заблуждавай! Историята за Борисов алтернатива на Дончева, и обратното, е замислена в същата подла глава, която лансира лозунга "НДСВ алтернатива на БСП". Същата! И Същата измама очаква софиянци! Дали ще се вържат и този път?

Ето тук версията на социалистката. У мен предизвиква тъжен смях.