Добре дошли в

ПРОБУЖДАНЕ

сайта на Павел Лазаров!

МОЛИТВА

ДНЕВНИК

Четвъртък 27 октомври 2005 г.

Днес в полицията съвсем се бях сащисал. Не намирах едно глупаво заявление, измежду други 50, и полудявах при мисълта, че мога да пропусна и този път да подам вездесъщите документи на жена си. Намерих го треперещ и, О ЧУДО(!), успяхме! :)

Който не е спал пред италианските участъци трудно ще ме разбере.

КНИГА ЗА ГОСТИ

Пусни своя коментар

Виж всички коментари

постоянни теми

>> Запетая

всички МОИ

* За България, Италия, вярата и благоденствието

* Емигрантско Верую I

* Емигрантско Верую II

* За пътя към прозрението

Кратки

*Медиите под контрол?

интервюTA и писма

* Интервю, април 2003 г.

* Война на невежеството

* Оптимизъм и сметки

* Радио България, януари 2005г.

Преведени автори

* Арундхати Рой

* Амартая Сен

* Вацлав Хавел

* Ноам Чомски

Препоръчвам горещо вестник

Българският Великден

КОМЕНТАР

През юли 2003 г. в любимото ми седмично списание Интернационале четях една великолепна статия препечатана от колумбийския Ел Малпенсанте - беше озаглавена „Град за всички” и бе подписана от бившия кмет на Богота. Повече от две години търсех време да я преведа, но ето, че го намерих чак сега - дни преди кметските избори в София. До вчера предлагах ценните идеи и гледната точка на този човек, явно разбиращ и от управление и от урбанистика, и на вниманието на всички кандидат-кметове, а днес ... Днес е ден за размисъл. Ден за размисъл за всички софиянци, а би трябвало да е и ден за размисъл на господата Гаврийски, Велчев, Димитров, Борисов, Енчев и Герджиков и госпожата Дончева, та ако имат съвест да си дадат сметка как мамят бедния избирател и къде бъркат, и кому слугуват, пък да се стреснат. Ехе-е-е-е-е-е, какви ги дрънкам само, а?! Какъв съм наивник!? ... Да му мисли софиянецът!

Всъщност, какъвто и да е изборът ти, драги ми софиянецо (и драга ми софиянке), той си е твой. Сам си дробиш попарата и сам ще си я сърбаш. Дали разсъждаваш или не в момента е по-важно за теб, отколкото за мен. Не се чуди обаче ако още утре някои застягат куфари за чужбина, други за село. Но картинката не е толкова трагична. Бъдещият кмет има само година и половина, за да защити думите и обещанията си, след което ще е отново на изпит. Ако псетата още доминират над хората, ако задръстванията са пак същите и простреляните "бизнесмени" пак много бройни, би трябвало да се усетиш, че си сбъркал. Ако ли не се усетиш и тогава, ... кучета те яли (с извинение).

Ти май още си мислиш, че бъдещият кмет ще ти оправи града, а? Заради хубавите ти очи може би? Имаш ли идея в какъв град желаеш да живееш или пак искаш някой друг да мисли и работи, а ти само да се правиш на важен пред урната? (Веднъж на 2 години!?) Или ще се правиш на важен, като не гласуваш? ...?! Докато не си размърдаш мозъка и мислиш с клишета от типа "всички са маскари" ще те мамят - това е единственото сигурно. Чакай да те попитам: Ти маскара ли си? Като не си маскара, и като имаш и хубави идеи и умения, защо не се кандидатираш ТИ за кмет? Киселатата ти усмивка не е отговор. Днес е ден за размисъл! Използвай го!

ПРОЧЕТЕНО ЗА ТЕБ

Град за всички

Разрастването на големите градове е полезно за малцина и вредно за мнозина.

Бившият кмет на Богота представя една алтернатива.

Енрике Пенялоза, Интернационале, Италия, юли 2003 г.

Адам Смит, знаменитият философ-моралист, твърдеше, че да бъдеш егоист не е нещо лошо. Обясняваше, че когато една личност се опитва да се сдобие с лични облаги в края на краищата положителния ефект се разпростира върху цялото общество, което може да разполага с все по-добри стоки на все по-ниски цени. Виждането за социалната организация, базирана на личното забогатяване без намесата на държавата, изглежда се възражда по-силно от всякога след падането на комунизма. Но тази формула не винаги е ефикасна: ако корабокрушенците се опитват да се наместят всички в най-близката спасителна лодка просто ще я потопят. По същия начин, ако всички граждани решат да използват колите си в най-натоварените часове, в крайна сметка, само ще влошат качеството на живота в града си. В един голям град е немислимо да се допусне нерегламентираното преследване на личния комфорт. С други думи: наложителна е намесата на градската управа; нужни са правила, които да регулират например височината на сградите или широчината на улиците или на тротоарите. Има и други случаи, в които прилагането на принципите на Адам Смит не би довело до нищо добро. В много случаи колективното потребление е в състояние да произведе повече благосъстояние от индивидуалното: ако купувахме по-малко нови дрехи и автомобили и ако в нашите градове имаше повече паркове, библиотеки и приветливи обществени пространства, вероятно щеше да бъде по-добре за всички. Задача на местната управа е да стимулира колективния начин на потребление посредством данъците и обществените поръчки.

МОДЕЛ И ИДЕАЛ

Почти навсякъде в развиващите се страни, досега се опитвахме да копираме модела на най-развитите градове или нации и особено много на Съединените Щати, чийто растеж се е характеризирал повече с грижи за движението на автомобилите отколкото с грижи за щастието на децата. Но причината нашите градове да не приличат на американските е по-скоро в липсата на средства, отколкото в един съзнателно формулиран различен модел. Нашето относително закъснение може да се окаже предимство, защото позволява да се поучим от чуждите грешки и да строим градове съобразени с нашите желания и дадености.

Градското развитие през последните 90 години е било диктувано в най-голяма степен от високите и средните слоеве в обществото, които са се радвали на преимуществата на от съществуващия модел, но днес е ясно, че ако не се вземат драстични мерки, икономическото развитие, вместо да подобрява качеството на живот и условията за реализация на жителите на един град, ще увеличава още повече изолацията и неравноправието, водейки до преки негативни последици върху самочувствието на всички. С други думи, организацията на градския живот може да бъде силно оръжие за създаване на общество основано върху пълноправието; може да направи възможно надделяването на обществения над егоистичния интерес.

>> ЦЯЛОТО >>

ПРОМИВКА НА МОЗЪК

Ето една новина, която ми предизвиква ужасна болка, тревога и гняв. Засега я оставям без коментар, но обещавам да го направя. Обещавам!

За да се намали потреблението на цигари,
през 2009 година кутията ще струва 4 лева

73% от тийнейджърите в България пушат редовно

в. Черно море, 30.09.2005 г.

От здравното министерство съобщиха, че 73% от тийнейджърите в България пушат редовно. За да се намали потреблението на цигари, през 2009 година кутията ще струва 4 лева.

Всяко трето дете на 16 години у нас редовно пуши, алармира министърът на здравеопазването проф. Радослав Гайдарски по време на регионална конференция за политическа подкрепа на Рамковата конвенция за контрол върху тютюна.

Близо 10,5 % от 14-годишните деца, 20,7 на сто от 15-годишните и 32,6 на сто от 16-годишните пушат, уточни Гайдарски. 68,5 процента от децата са изложени на пасивно тютюнопушене. Жените пушачки, които през 1996 година са били 16,3 на сто, са се увеличили на 22,8% през 2001 година, отчете здравното министерство. Според проф. Гайдарски промени в нормативната уредба няма да ограничат тютюнопушенето. Необходимо е просто тя стриктно да бъде спазвана, категоричен е министърът. България подписа Конвенцията преди две години.

Правителството одобри документа с предложение да бъде ратифициран от Народното събрание. Така страната ни синхронизира своето законодателство с директивите на Европейския съюз за контрол на тютюна. България е задължена да въведе промени на данъчната и ценовата политика за намаляване търсенето и предлагането на тютюневи изделия. Трябва да бъде упражнен контрол върху съдържанието на папиросите, забрана на продажбата им на непълнолетни, както и на трансгранична реклама, промоция и спонсорство, допълни министър Гайдарски. Увеличаването на актива на тютюневите изделия ще доведе до неколкократно увеличаване на цените на цигарите, каза д-р Маша Гаврилова от Министерството на здравеопазването. Тя уточни, че в Народното събрание в момента се обсъжда и законът за акцизите. Ако една кутия цигари преди две-три години е струвала 86 ст., през 2009 година тя ще струва 4,01 ст., обясни Гаврилова. Увеличението на цените ще намали потреблението на цигарите и тютюнопушенето, допълни тя. През следващата година част от дейностите по програмата за борба с тютюнопушенето ще бъдат финансирани със средства от акцизите върху тютюневите изделия и спиртните напитки, допълни Гаврилова.

ГЛАС

Изкопирвам тези мъдри думи и ги оставям на твоето внимание за по-дълго време в друга страница тук (в. СЕДЕМ, за съжаление, няма навика да оставя статиите си достъпни и след излизането на новите броеве)

Искреността не може да се замени с никакви медийни патерици

Възмущава ме съзнателната пошлост

Деян Енев в разговор с Иво Беров във в. “Седем”, 4 октомври 2005 г.

- Може ли действителността да бъде по-измислена от литературата? Кои са според теб най-големите измислици в българската действителност?

- Съществува много особена, страшна, мистична връзка между художественото слово, или по-общо казано, изкуството и действителността. И писателят трябва добре да осъзнава това. Не завиждам на творците, които дръзват да надничат без съдбоносна задача в преизподнята. Общество, в което критичният праг между измислица и действителност е нарушен, е изпаднало в колапс. Ще дам два примера: може би малцина си спомнят, че дечицата от "Индиго" се бяха стекли там заради концерт на някакви рапъри. На плаката за концерта беше изобразен скелет с коса. Вторият пример - могъщият Холивуд десетилетия наред реализираше във филмите си все по-зашеметяващи катастрофични зрелища, включително сблъсък на самолет с небостъргач. Но дойде 11 септември... Тъй че ролята на литературата е не да дразни и да предизвиква действителността, а да превръща, както казва Димитър Коруджиев на едно място, разпада в съзиждане. Именно тази литература според мен остава.

- Ще станат ли читателите на художествена литература секта, както станаха секта слушателите на класическа музика?

- Нали не си представяш света като концертна зала? Процентът на четящите добра художествена литература, общо-взето, си стои във времето един и същ. Тъй че не трябва да се вайкаме. Тук има друго - преди литературата изпълняваше функции, които сега са иззети от медиите, затова нейната роля привидно ни се струва по-незначителна. Но това е все същата стара нейна роля – да задава маркерите на градивната човешка личност. Въпросът е да не се скъса нишката - след като ученикът е прочел "Железният светилник" или Йовков, да има къде да стъпи и в съвременността. Уверявам те в едно, наблюдавайки моите деца и техните съученици – които от тях прочетоха “Железният светилник” и Йовков, не съжаляваха. ...

>> цялото в препечатка>>