Прочетено на 9.03.2005г. във в. СЕДЕМ

За ДСБ – пред големия шанс и големия риск.

Новите смислени и почтени лица са задължителни за успеха на партия, която беше създадена като последна инвестиция в името на политическа кауза

Явор Дачков

Ситуацията в дясно започна да се прояснява. Новосъздадените коалиции очертаха формата, в който основните играчи ще се явят на изборите. Разбира се, трябва да кажем това с известна уговорка тъй като в политическия живот новият морал се разпространи с бързината на епидемия и почти не остави незасегнати - напоследък стана модерно да говориш едно, да  подписваш друго и да вършиш трето. Нововремци го изразиха в чист вид само за три дни, но трябва да признаем, че те не са единствените.

Само до преди няколко месеца от СДС твърдяха, че ще се явяват самостоятелно на избори, след това подписаха споразумение с 11 партии и гордо обявиха широкото дясно обединение, а накрая се спряха на Праматарски и Слави Трифонов. От БЗНС-НС бяха най-върли противници на Софиянски заради подкрепата му за царя, след това внезапно го обикнаха, после Мозер каза, че ще си подаде оставката, ако съпартийците й я накарат да подпише споразумение с него, след което лично го подписа. ****

Искам да кажа, че всичко е възможно в следващите няколко месеца, но засега основните играчи в дясно като че ли са се групирали. Именно групирали, а не коалирали. В поведението им няма никаква принципна политическа логика, освен отчаян опит за влизане в парламента. Няма друго обяснение, защо например БЗНС-НС и Демократическата партия скъсаха без причина своя 10 годишен съюз, с което тотално объркаха собствените си избиратели. Няма как Мозер да върне погубения си авторитет след огромното унижение и самоунижение, което претърпя в последните седмици. Никой не може да вземе на сериозно подписа й до този на Софиянски след клетвите, че ще подава оставка, ако я накарат да го стори. Трудно ще бъде и на СДС да обясни внезапната си преориентация към абревиатурата ОДС, от която сам се отказа преди време. До скоро всичките му говорители бяха инструктирани да говорят за миналите успехи в управлението на СДС, а не на ОДС. За ОДС  Надежда дори се извини. Но още по-трудно ще й бъде да обясни на собствените си избиратели присъствието на Дилов-син под тази абревиатура. Дилов бе идеологът на най-систематичното обругаване на управлението на ОДС чрез шоуто на Слави Трифонов, а кампанията бе финансирана основно от Мултигруп. Днес Надежда Михайлова, която някога бе изобразявана от Дилов като проститутка, ще трябва да убеди седесарите, че той и Слави Трифонов са тяхното политическо представителство и да ги мотивира да вкарат Дилов в парламента. И двете групировки са формирани заради частния интерес на своите “елити” и нямат нищо общо с идеята за представителност на избирателите.

Това нагледно скупчване около келепира, загърбило всякаква идея за автентична и дългосрочна политика е най-доброто доказателство за правотата на гражданите, които точно преди една година положиха началото на създаването на Демократи за силна България.

 Днес  ДСБ има уникален шанс да се докаже като сериозна политическа сила и то при изключително благоприятни условия. Защото на практика няма истинска конкуренция в този смисъл. За групировките в дясно вече стана дума. За управляващата групировка няма смисъл да се говори. За “лявата алтернатива” с физиономиите на Румен Петков и Овчаров също.  Обстоятелствата са още по-благоприятни и от факта, че ДСБ няма да се съобразява с никакви коалиционни партньори, което в България почти винаги е свързано със сериозни компромиси след дълги, нелицеприятни пазарлъци. Би трябвало да признаем, че не сме се и надявали на подобна конюнктура. Всичко е толкова уродливо, че няма особена нужда хората да бъдат убеждавани за очевидната несъстоятелност на статуквото. Те ще гласуват за алтернативата, стига тя да им бъде предложена. Това е шансът на ДСБ.

 Най-важното послание на партията ще бъдат листите – лицата, които ще изразяват алтернативата на сегашното политическо статукво. Съставът на бъдещата парламентарна група ще бъде еманацията на всички досегашни усилия. Излишно е да казваме, че в България физиономиите са най-мощното послание и че в този смисъл няма място за никакви компромиси. При това, нека да повторим, при възможно най-благоприятните условия – никакви външни фактори не заставят ДСБ да действа по един или друг начин, да изтърпи нечие присъствие заради стратегически цели или да отстъпи пред натиска на коалиционните партньори. От тук нататък съдбата на проекта ДСБ е изцяло в ръцете на хората, които го създадоха. Голямата свобода е рядкост за политиката /не само в България/. Но тя е свързана и с огромна отговорност. Провалът е толкова по-голям, колкото са по-големи шансовете за успех. Не веднъж е ставало дума, че проектът “За силна България в обединена Европа” е уникален, защото е роден в свобода. Роден е от еманципацията на гражданите от фалшивото политическо представителство. И още нещо – много пъти е казвано, че ДСБ не бива да се превръща в СДС 2 – с апаратните маниери, с апаратното възпроизвеждане на лица, които в края на краищата съсипаха каузата и отблъснаха избирателите. Казвано е също, че гражданите в България вече няма да гласуват “въпреки някого”, “с погнуса за някого” или “за по-малкото зло”. Няма да има гласуване на всяка цена.

В този смисъл ДСБ има най-безкомпромисното ядро, което е възможно най-твърдото и същевременно - най-крехкото. На много места, на много срещи се говореше и се говори, че това е последния възможен кредит, който гражданското общество може да мобилизира за политическа кауза. Много пъти се каза, че подмяната този път е невъзможна. Че тя би била последната капка, която ще прелее чашата и ще погуби за дълго възможността за автентично политическо представителство. Ето защо лицата в листите ще са послание, отворено както навън, така и навътре. За вътрешните то трябва да носи характера на безкомпромисност по отношение на компрометирани физиономии. За външните също - плюс нови лица. ДСБ трябва да прозвучи като новина в българския политически живот, а не като ерзац на СДС, опит за повторно издание. Новите, смислени и почтени лица са задължителни за успеха на ДСБ. Те ще са основното послание за отварянето на тази партия към широката периферия от избирателите, които са разочаровани от политическите предателства на собствените си партии. Няма по-силно послание в този момент и в тази среда – среда на износени политически фигури, на нищо незначещи политически фрази, на всеобщо отвращение от политиката въобще. В този смисъл ДСБ може да изиграе ролята на новата формация, която всички очакват и за която мнозина смятат, че тепърва ще се роди. 

Много ясно искам да подчертая, че не става въпрос за измислен конфликт по линията стари-нови лица, а за единствената възможна печеливша политика , която ще доведе до разширяване на влиянието на партията и до успокояването на редиците вътре в нея. Както сред сегашните депутати има такива, които заслужават да бъдат политическо представителство на хората, така и извън парламента има лица, които могат и трябва да ги представляват. Въпросът е да се намери баланс, разумната мярка, така че да няма щети при тази нелека задача. Няма защо да крием, че на много места има опит да се възпроизведе апартния маниер на СДС и че тези опити ще бъдат прицелени най-вече в листите. В този смисъл окончателната им подредба трябва да бъде с максимално фокусирана отговорност, която да се понесе от конкретни хора. Листите са въпрос на национална политика на партията и в този смисъл те трябва да бъдат плод на взаимодействие между централното ръководство и местните организации. Ето защо съм против предварителни избори или криво разбран популистки демократизъм. Няма нищо по-лесно за хора, прекарали десетилетие в апаратни организирания на събрания, да произведат уж демократичен избор. На който най-демократично да бъдат издигнати за кандидати втръснали и компрометирани физиономии.

Нека си припомним местните избори през 1999-та, когато Бакърджиев организира предварителни избори в София с пити кашкавал. Тези предварителни избори възпроизведоха най-мафиотското управление в историята на столицата. Нужно ли е да припомняме и прословутата конференция от 2000, когато залата преизбра онези, които освиркваше. Тези злополучни истории от здрачните прояви на седесарския апарат трябва да имаме пред вид, когато говорим за демокрация, а не хубавите, но наивни представи, че хората ще имат възможност да изявят волята си и никой няма да изопачи тази възможност. За това и организациите, които излъчат компетентни, почтени и смислени хора на избираеми места трябва да бъдат насърчавани. Но там, където старите навици възпроизвеждат компрометирани физиономии следва да има възможност за санкция от страна на централното ръководство.  Няма по-добро алиби за апаратчиците от демократичния избор, при който никой не носи конкретна отговорност . “Ами това е волята на хората”, ще ви кажат. И ще се сложат на първите места в листите, ще излизат по всички възможни медии и то така напористо, че никой извън апарата им да не гласува за тях.

Струва ми се, че това е въпросът на въпросите за ДСБ днес. И той трябва да бъде много енергично дискутиран, при това публично. Най-голямата грешка ще бъде смълчаването, страхът да не “развалим нечие спокойствие” или да оставим нещата да се решат от само себе си, т.е. от самовъзпроизвеждащия се апарат. Нека да потретя, че никога не е имало, а и няма да има, по-чиста ситуация за създаването на смислена, сериозна и солидна политическа партия. Партия, която не е зачената и родена в компромис, заради нечии интереси, а в свободата на гражданите, които преди година поискаха автентично политическо представителство. А го поискаха, защото го нямаха. Хайде да не забравяме това. Не вярвам тези граждани днес да са готови да понесат компромис със собствената си взискателност. Не вярвам и че ще простят подигравка със своята последна инвестиция в името на политическа кауза.